Постоянна ли съм? Този въпрос никога не ме е измъчвал, докато не бях провокирана от много близък на сърцето ми човек. Смятала съм, че постоянството е част от характера ми и до голяма степен ме определя. В обикновен разговор по тема, която е напълно злободневна, получих упрек или може би изобличение за непостоянство в една уж несъществена, ежедневна рутина. Въпреки че думата „постоянство” беше използвана в един конкретен контекст, ме провокира достатъчно надълбоко, за да започна обстоен вътрешен преглед. Благодарна съм на Духа, Който с нежност отстрани всяко разсейване и възможността дяволът да яхне тази вълна, причинявайки ми душевни щети. Още с чуването на изречението, врагът ловко се промъкна в мислите ми. НО, разпознавайки го, аз веднага спрях онази мисъл, която щеше да ме вкара в ямата на съмнението. Успокоих сърцето си и насочвайки размислите в друга посока, оставих чутият „упрек” за трезв, сутрешен преглед със Словото. 

Най-напред направих общ прочит из речниците и потвърдих в себе си светското познание за Постоянството. То е качество на личността, което определя човека като упорит и волеви. Дотук добре. По-задълбоченото му разнищване показва и различните му ключови аспекти. Нужно за постоянството е съзнателното полагане на усилия за завършване на започнатото. Макар в ежедневието си ние да използваме смислово думите постоянство и устойчивост като синоними, те имат значителна разлика като функция. 

Докато постоянството е силно качество в движението напред и изисква мощна воля и конкретно действие, за да се осъществи целта, то устойчивостта е ярката способност за възстановяване, адаптиране и оцеляване. Видимо при един анализ те се различават като характеристика на функцията си. При постоянството фокусът е в процеса при преследване на целта, докато при устойчивостта фокусът е в начина на справянето с трудностите.  Въпросите, които се поставят в двата случая, са различни, което определя и тяхната реална функция. Постоянството дава напредък чрез дисциплина, а упоритостта постига оцеляване и добиване на по-голяма сила в кризи. 

Ситуацията започна да придобива нов оттенък. Думите вече не изглеждаха като упрек, а по-скоро като изобличение, от което имах нужда. Доказаната чрез изпитани кризи упоритост ме заблуждаваше, че постоянството е съпътстващо ме качество. Благодарих на Господ за мощното изобличение и преди да се впусна в обследване на всички начини за изграждане на устойчива постоянност, реших да попия думите на Библията. Опитността ми показва, че щом Господ е допуснал това изобличение в духа ми, значи имам навременна нужда от него. Постоянството като един от плодовете на Духа е е важно да бъде развито.

„И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост (постоянство), а твърдостта (постоянството) дава изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.“ (Римляни‬ ‭5‬:‭3‬-‭5) 

Много силно ме мотивираха думите на апостол Павел към възпитаване на постоянство. Господ ме е въоръжил с устойчивост, която би ли помогнала в изграждането на твърдост. Нужната ми мотивация е налице, защото Духът с любов и в милост разкрива точното време за следващото израстване. Да си постоянен е важно качество, което Бог може да използва от ежедневните ни рутинни задачи до постигането на желани високи цели. Дотук съм вярвала в личното си постоянство (което несъмнено притежавам – в определена степен) и не съм намирала за нужно неговото доизграждане за високи цели. Въпросът къде и кога съм размила стойността на постоянството си отвори в мен нова директория на лично обследване. Славата е за Господ! 

Важността на това прозрение е огромна, защото Сам Бог казва, че постоянството е от първостепенна важност, за да получим обещаното от Него! Всяка дума в Словото Му потвърждава това, а всеки житейски резултат може да ни провокира в изграждането му. Бог е верен! 

„Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие.” (Римляни‬ ‭2‬:‭6‬-‭7‬) 

„молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии” (‭‭Ефесяни‬ ‭6‬:‭18)‬

„и имаш търпение (постоянство), и за Моето име си издържал, и не си се уморил.“ (Откровение‬ ‭2‬:‭3)‬ ‭

Библията ни дава много стихове, разкриващи важността на постоянството, което мислим, че имаме по презумция, замаскирано зад много други привидно подобни качества. Така една съвсем безобидна, бързо преминаваща ситуация може да отвори сърцата ни към нови избори, когато позволим на Бога да говори и да ни изобличава чрез обстоятелства и хора! Славата е изцяло на Господ! Благодарността ми е безмерна. А сега, разбира се, нужна е работа! 

Ружа Стойкова