Всяко притеснение се ражда в момента, в който човек започне да калкулира реалността си без Бога. Това не означава, че мисленето, планирането и разсъждението са грешни. Напротив — те са част от Божия образ в човека.

Проблемът идва, когато разумът се превърне в автономен бог и логиката бъде откъсната от доверието, съответно и анализът – от молитвения ни живот.

Притеснението не е само въпрос на характер или емоционална слабост. То е духовен симптом. То показва на кого реално сме дали контрола над живота си. Когато човек се тревожи, той на практика казва, дори и без да го осъзнава: „Всичко зависи от мен.“ Това е форма на практичен атеизъм – не защото отрича Бога с думи, а защото живее така, сякаш Бог е твърде далечен, за да може или иска да се намеси реално.

Затова апостол Павел пише с удивителна яснота: „Не се безпокойте за нищо; но във всичко с молитва и молба, със благодарение, нека се изявяват прошенията ви пред Бога“ (Фил. 4:6). Той не казва: „Игнорирайте проблемите“, нито: „Преструвайте се, че трудности не съществуват.“ Той казва: внесете всичко в Божието присъствие. Преместете тежестта от собствените си рамене върху Божиите.

Това, за което говори Павел, не е психологическа техника, а духовно откровение по вселенски закон, положен от Него: „И Божият мир, който надминава всеки ум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Фил. 4:7). Забележете — мирът не идва след като проблемите изчезнат, а след като проблемите бъдат предадени. Той е свръхразумен, защото не произтича от логиката на обстоятеслтвата, а от присъствието на Бога.

Светът учи човека да трупа контрол. Христос учи човека да предава контрол.

Притеснението всъщност не се побеждава с още и още мислене, нито с безкрайни анализи и въртене на едни и същи сценарии в главата, а се побеждава с повече доверие, с по-дълбоко отпускане и с осъзнаването, че не всичко зависи от нас. Не става дума да си измислим по-хубави версии на бъдещето, а да изградим по-истинска и жива връзка, в която да има място за Бога. Защото в момента, в който човек включи Бога в своите „сметки“, цялото уравнение се пренаписва – вече не си сам срещу неизвестното, не си сам срещу утрешния ден, а стоиш рамо до рамо с Този, Който му е написал кода.

Точно тогава разбираш защо Бог е дал толкова детайлни инструкции на Ной за ковчега, но е пропуснал да говори за кормило