Има моменти, в които молитвата тече леко. Думите идват сами. Вярата е тиха и светла.

Има и други моменти. Когато молитвата тежи. Когато е тиха. Когато сякаш няма отговор.

Но молитвата никога не е била създадена да бъде съвършени думи в съвършeния момент.

Тя е прошепната надежда.

Уморени сълзи. Мълчалива благодарност. И вяра, която се връща отново и отново, дори когато си изтощен.

Никога не се уморявай да се молиш. Не защото животът винаги е цветя и аромати, а защото Бог винаги слуша. Дори когато отговорите се бавят.

Дори когато пътят изглежда дълъг. Дори когато сърцето ти е изчерпано и всичко, което можеш, е да сведеш глава

и просто да дишаш.

Молитвата не е молба от отчаяние. Тя е доверие.

Доверие, че всяка дума, изречена с вяра, е чута.

Че всяка сълза е видяна и събрана.

Че нито един тих миг в Божието присъствие не е напразен.

Понякога молитвата променя обстоятелствата. Друг път променя нас. Дава мир, когато нищо няма смисъл. Сила, когато сме слаби. Надежда, когато нощта изглежда безкрайна.

Затова продължавай да се молиш. В радост. В болка. В благодарност. В несигурност.

Защото същият Бог, който слуша,

обича, закриля

и върви с теб

във всяка стъпка от пътя.

Надеждата ми е в Христос!

АСЕНЕТА ГЕОРГИЕВА

AdBox