„Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро и без да укорява, и ще му се даде.“ 
(Яков 1:5)

Има периоди в живота, в които въпросите са повече от отговорите. Да сменя ли работата? Да остана ли тук, или да тръгна? Да рискувам или да изчакам? Понякога изборите не са между „добро“ и „зло“, а между две възможности, които изглеждат еднакво разумни. Именно тогава усещаме най-силно нуждата от практическо водителство – не просто от фразата „слушай Божия глас“, а от яснота как да разпознаваме посоката, когато пътят пред нас се разклонява.

Наскоро гледах мюзикъла “Магьосникът от Оз”. Силно го препоръчвам, защото историята има нужда да бъде чувана и помнена. Освен това с времето човек започва да чува различни неща в уж познатите истории. Всеки от героите там тръгва на път, за да търси нещо, което вярва, че му липсва – разум, сърце, смелост, посока. А накрая се оказва, че търсеното е било с тях през цялото време. Не им е липсвало, а просто не са знаели как да го разпознаят и използват.

Това ме накара да се замисля колко често и ние правим същото в отношенията си с Бога. Молим се за мъдрост, за смелост, за яснота, а Писанието твърди, че Бог вече ги дава щедро. Разликата с историята от Оз обаче е съществена – Бог не е илюзия зад завеса и не е дистанциран наблюдател. Той е личен, ангажиран и търпелив Баща, Който не само ни е дал нужните дарове, но и ни води как да ги прилагаме в конкретния момент.

Затова Божието водителство рядко идва като готова карта с всички завои предварително. По-често то се разпознава в процеса – чрез вътрешен мир, който остава въпреки страха; чрез плод, който се появява с времето; чрез врати, които се отварят или остават затворени; и не на последно място, чрез хора, които Бог поставя до нас да ни помагат с мъдростта си. Понякога Той не ни дава нов отговор, а ни напомня, че вече сме получили достатъчно, за да направим следващата вярна крачка.

Марти Райчинов