И така, моля преди всичко да се отправят прошения, молитви, молби и благодарност за всички хора, за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме мирен и спокоен живот в пълно благочестие и чистота. [Защото това е добро и приятно пред нашия Спасител, Бога, Който иска да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината.
1 Тимотей 2-1-4
Какво ни чака в утрешния ден?
Новите избори ще донесат ли добро за страната ни?
Или ще продължаваме да се въртим в кръг като кон на долап?
Това са въпроси, които мнозина си задаваме, независимо дали на глас или тихо в сърцата си. Когато гледаме историята и Писанието, виждаме ясен модел. Когато един народ обърне гръб на Господ, има последствия. Това не е политическа реторика. Това е библейска истина.
В Библията Бог дава ясно да се разбере, че правдата възвишава един народ, но грехът носи укор. Когато Израел изостави Господа, прегърна идолопоклонството, игнорира покаянието и заглуши пророците, присъдата последва. Книгата на съдиите показва повтарящ се цикъл на благословия, бунт, предупреждение и последствия. Пророците предупреждаваха отново и отново, че обръщането от Бога ще доведе до колапс, объркване и плен. Тези разкази не са написани само като уроци по история. Писанието ни казва, че са писани за наше наставление.
Народ не пада за една нощ. Той ерозира бавно. Истината се заменя с компромис. Вярата се заменя с удобство. Покаянието се заменя с оправдание. В крайна сметка това, което някога е било немислимо, се нормализира. Когато едно общество нарича злото добро, а доброто зло, то вече стои на опасна земя.
Но ние не сме без надежда. Намираме се на основен кръстопът. Този момент в крайна сметка не се отнася до правителство, политика или култура. Става дума за Божиите хора.
Писанието е ясно, че присъдата не започва от властимащите. Започва в Божия дом. Въпросът пред нас е не просто какво ще направи България, а какво ще направи Църквата в България. Ще призовем ли името Господне? Ще се покаем ли и ще се обърнем ли от греха и неправдата? Ще се върнем ли към послушанието, смирението и почитта към Бога?
Бог ни е дал достатъчно време. Той беше търпелив, милостив и дълготърпелив. Но Писанието също показва, че има моменти на вземане на решения. Моменти, в които забавянето става неподчинение. Моменти, в които неутралитетът се превръща в компромис. Днес е един от тези моменти.
Призивът на Бога в този час не е неразбираем. Не е екзотичен. Той не се изгражда върху тенденции, личности или платформи. Това е връщане към основите на вярата. Това е връщане към първата ни любов, Исус Христос. Времето за отлагане, чакане или извинения свърши.
Новият завет ни дава ясни указания как трябва да изглежда християнският живот. Ето няколко основни неща, които Писанието призовава всеки вярващ да направи.
Покайте и повярвайте в Евангелието. Самият Исус започна Своето служение с този призив. Покаянието не е само еднократно събитие. Това е позиция на сърцето, която се отдалечава от греха и се обръща изцяло към Бога.
Обичайте Бога и обичайте хората. Исус е казал, че това е най-голямата заповед. Всичко останало произтича от нея. Без любов дори истината става празна.
Правете ученици. Ние сме призвани да ходим, да учим, да кръщаваме и да обучаваме вярващите да се подчиняват на всичко, на което Христос ни учи.
Живейте свято. Новият завет многократно призовава вярващите да ходят в святост, не в съвършенство, а в послушание. Ние сме в света, но не сме от него.
Ходете в молитва и в зависимост от Светия Дух. Ранната църква не разчитала само на стратегията. Ранните христиани разчитаха на молитвата, силата и присъствието на Бога. Това не се е променило.
Когато Божиите хора се върнат към тези неща, всичко се променя. Възраждането винаги е започвало на колене на Божия народ. Когато сърцата се обърнат към Него, следва милостта. Когато покаянието се издига, благодатта се освобождава.
Какво предстои в България? Отговорът на този въпрос все още се пише. Зависи дали ние като Божий народ ще се изправим, ще се покаем, ще се помолим и ще се подчиним. Зависи дали ще изберем удобството или убедеността, компромиса или куража, апатията или послушанието.
Това не е послание за отчаяние. Това е послание за надежда. Бог все още е милостив. Исус все още е Господ. Евангелието все още е силно. И църквата все още има призвание.
Сега е моментът. Не и утре. Не и някой ден. Днес е денят на спасение. Днес е моментът на решение.
Като обърнем сърцата си изцяло към Исус Христос, Той е верен да изцелява, възстановява и изкупва.
Най-хубавите дни не са зад гърба ни, ако изберем послушанието сега. Бог все още пише историята. И по Неговата милост следващата глава може да бъде пробуждане, покаяние, обновяване и благоденствие.
Калина Касева