„Да ни научиш така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.“ 
(Псалм 90:12)

Има неща, които не търпят отлагане, и любовта е едно от тях. Често си мислим, че ще покажем грижа, когато се освободи време, че ще се обадим другата седмица или ще поговорим, когато нещата се успокоят. Само че календарът рядко се подчинява на тези намерения, а животът продължава да се случва между задачите и умората.

Любовта не чака идеални условия. Тя се проявява в несъвършеното време – в делниците, които не отбелязваме, и в дните, които не изглеждат особено значими. Исус никога не е поставял любовта в зависимост от удобството. В Писанието тя не е чувство, което изчаква подходящ момент, а действие, което се случва въпреки умората и трудностите. Много връзки не се разрушават внезапно, а се износват бавно – от отлагане, от мълчание и от нежелание да бъдем там, когато е по-трудно.

Любовта не е жест, запазен за 14 февруари, нито за дните, в които всичко върви леко. Тя се разпознава най-ясно в обикновените делници и още повече – в тежките мигове, когато нямаме сили, думи или настроение. Точно тогава малките знаци на внимание, търпението, присъствието и емоционалната близост имат най-голяма стойност. Любовта не блести най-силно в празника, а в това, че остава – дори когато е трудно.

Марти Райчинов