Служете на Господа с радост, идете пред Него с ликуване!

Псалм 100:2

Служението не се ограничава само до микрофона. Не се ограничава до църковни сгради и не се запазва за избрани хора.

Истинското служение се случва и във всекидневието, в офиса, в класните стаи и в автобуса. Звучи като молитва на тихо място. Чувства се като любов, когато никой не гледа.

Не сме спасени само за да посещаваме църква, ние сме подготвени да бъдем Църква.

Ефесяни 4:11-12 казва:

И Той постави едни за апостоли, втори за пророци, трети за благовестители, други за пастири и учители, за подготовка на вярващите в делото на служението за изграждане на Христовото тяло.

Това, което казват стиховете, се отнася за теб и за мен.

Пациентът е обгрижен с любов. Колегата е насърчен. Храната е приготвена с внимание. Всяко съобщение е изпратено. Всеки труден разговор е проведен с мъдрост и разбиране. Това също е служение.

Призивът за служение не е само от амвона.

Но и за децата ни.

За съпруга.

За нашият екип.

За нашият град.

За нашите приятели.

Където и да имаш влияние, имаш задача. Да послужиш.

И когато се предадеш на този призив да послужиш, небето забелязва. Може никога да не получиш платформа и микрофон. Но животът ти все още може да проповядва.

Защото, когато сърцето ти се отдаде напълно, всеки миг става свят за служение.

Така че с благослов в Христа за невидимите пастори на домовете ни.

За апостолите на надеждата на разбити места.

За пророците на насърчаване в груповия чат.

За евангелистите около масата за обяд или вечеря.

За учителите, отглеждащи и наставляващи децата на Царството у дома.

Имаме нужда не само от микрофон, за да служим.

Просто имаме нужда да кажем „Да“ на Господ Исус Христос заедно с псалмопевеца в Пс.100.