Големият проблем на съвременния секуларен западен човек по отношение на духовните практики на нехристиянските религии и култури е, че гледа на тях през постхристиянски очила. В известен смисъл за това спомага и пропагандата на непознатите ни религии, която е сравнително добре адаптирана към нашата културна рамка. Тук имам предвид, че нашите представи и къде явни, къде скрити етични кодове, са добре изучени от инфлуенсърите на алтернативни мирогледи и това, което достига до секуларния западен човек, са версии, адаптирани към тези представи.
В областта на изкуството пример за това е филмът „Малкия Буда”. В областта на духовните практики това са широко преподаваните в международните корпорации техники за медитация. Или курсовете за йога за хора, търсещи физическо здраве и здравословен живот. В сферата на политиката такъв е ореола около Далай Лама.
Сега понякога стават грешки като изпуснатата от Далай Лама преди няколко години неприлична фраза към невръстно момченце, но тези неща се забравят лесно.
И така, има някои етични презумпции, които за постхристиянския западен човек са така очевидни, че според него са такива за всички религиозни традиции и други култури.
Една от тези презумпции е сексуалната неприкосновеност на децата. Според нас всяко въвличане на дете в сексуално взаимодействие, особено с възрастен, е дълбоко порочно и престъпно. Ние вярваме, че децата трябва да бъдат опазвани невинни и не бива да се въвличат в сексуална активност. Тук Господ е особено категоричен и казвайки “ Който съблазни едно от тези малките, по-добре да си беше вързал воденичен камък и да се хвърли в морето, отколкото да понесе последствието от това си деяние в Божия съд “ (перефразата е моя, за оригиналния текст вижте Матей 18:6) избива от главите на хората всякаква активност в това отношение. Затова и скандалът Епщайн е толкова разрушителен.
Обаче в другите култури изобщо не е така. Няма проблем да си пророк основател на религия и да се ожениш за 6-годишно дете и да консумираш брака, когато детето е на 9 г. Е, за имиджа на запад на въпросната религия има проблем, но в земите, където тази религия тържествува, няма. Няма проблем да се правят групови сексуални упражнения, в които участват малолетни. И тук говорим само за основни течения на световни религии.
Какво чудо е в разните школи и сектички дори не става за въпрос.
Ние приемаме априори, че какво се случва „в действителност“, е определящо за оценката ни. Тук отново сме повлияни от обективизма на Исус, Който въвежда императива „по плодовете им ще ги познаете” ( Матей 7:16). Но другаде се приема, че „действителността е проекция на нашето съзнание”, „реалността е сън” и прочие неща, които позволяват човек да възприема каквото му се каже, без никаква нужда от верификация (ако ти кажат, че небето е розово, значи е розово ).
Така в нашите презумпции личността е ценност, както са били съгласни нашите предшественици „образ и подобие на Бога“, а другаде това е форма на плен, в която си обречен на страдание, докато личността бъде анихилирана, т.е. докато се влее в голямото, вселенско „нищо”.
И така, считайки своите презумпции за общоприети, секуларният постхристиянски човек вярва, че всички хора, освен изявените психопати действат, изхождайки от тях. А това просто не е така.
Позволете на родените или потопени в други религии и мирогледи да разкажат техните непригодени за западните уши версии, без да проектирате върху тях своите презумпции. И след това ги чуйте какво казват.
Може да ни ужаси. Но поне ще разберем по-обективно различни случки и ситуации, а няма да се превръщаме в нещо, на което до вчера сме се подигравали.
Но на първо време нека опитаме поне да осмислим презумпциите си и да видим откъде произхождат. Защото в противен случай е въпрос на време да се разделим с тях, без дори да сме разбрали как се е случило.