Горко на онези, които наричат доброто зло и злото – добро; които смятат тъмнината за светлина и светлината – за тъмнина; които смятат горчивото за сладко и сладкото – за горчиво. Горко на онези, които са мъдри в своите очи и себе си смятат за разумни.
Исая 5:20-21
Все едно пророк Исая е написал тези думи за света, в който живеем. По-лошо – за страната, в която живеем. Можем да го усетим, когато сме будни. Има черта, която вече е време да теглим. Черта не фина, а черта дебела. Твърде дълго търпяхме безсилна версия на християнството в България. Версия, която избягва убеждението, избягва истината и избягва конфронтацията. Заменихме огъня с комфорта. Заменихме дързостта с приемане. И се чудим защо тъмнината продължава да напредва.
Да се обявява от национална телевизия, че пророците на нашето време са двама – Нострадамус и Ванга.
Да гоним злото с грозни маски и дрънкане на чанове!
Да уповаваме на червения конец да ни пази от зли очи…
Но този сезон е към своя край.
Иначе горкото ще ни настигне…
Бог днес издига хора, които са приключили с лъжата
Хора, които не се впечатляват от лъскави изпълнения, но отчаяно се нуждаят от истинска власт
Хора, които предпочитат присъствието на Бога, отколкото одобрението на човека.
Нека го кажа направо. Евангелието не е безопасно. Никога не е трябвало да се приспособи, за да отговаря на културата на народа, който го приема.
То със сила се изправя срещу греха.
То разкъсва вериги на робство и зависимост.
То разкрива тъмнината.
И да, кара хората да се чувстват неудобно.
Но и лекува. Лукева духа, душата и тялото.
Възстановява.
Снабдява и трансформира напълно.
В момента се води битка за душата на едно поколение.
И неутралитетът не е опция.
Вече не можеш да седиш отстрани и да наблюдаваш.
Не можеш да мълчиш, когато истината се нуждае от глас.
Не можеш да се слееш с тълпата, когато Бог те е призовал да се откроиш отделиш за Него.
Божият Дух не търси зрители.
Търси посветени носители.
Хора, които ще влязат в тъмнината и ще донесат светлина.
Хора, които ще се молят, докато нещо се промени.
Хора, които ще говорят истината, дори когато им коства нещо.
И не се заблуждавайте, ще струва нещо.
А каква е алтернативата?
Тиха църква?
Компрометирано, но харесвано послание?
Поколение изгубено, защото ни беше страх да говорим?
Не, не и не!
Това е часът на дързост и смелост.
Това е часът на огъня.
Това е часът, в който ние, обикновените вярващи, млади и стари, станем Божии съдове.
Съдове пръстни, малки, големи, но чисти съдове. Чести съдове, с Божествено съдържание, изключителната сила на Божия Дух
Бог все още се движи.
И слава Богу!
Чудесата все още се случват.
Животите все още се променят.
Но Той търси тези, които ще кажем „да“ без колебание.
Така че въпросът е прост.
Ще изберем удобството..
или ще бъдем използвани?
Защото не можем да бъдем и двете.
Времето е сега.