Отново идват избори. И отново сме изправени пред възможността да изберем народни представители – хора, които уж трябва да представляват народа и да работят за неговото благо.
Страстите се разгарят с всеки ден.
Подмолни и открити удари срещу политическия противник вече са напълно приемливи – стига да сринат неговия рейтинг и да вдигнат този на „нашия“.
Картината става гнусна и грозна.
Още по-отчайващо е, че много хора откровено се кефят на това – почти като на риалити формат тип „Ергенът“.
И въпреки всичко – трябва да се избира.
Да, изборът не е цветущ. Но все пак е избор.
Затова ще споделя по какви критерии ще направя своя.
Морален портрет:
Ако даден политик нееднократно е:
• лъгал
• казвал едно, а правил друго
• нарушавал обещанията си
• действал безпринципно за лична изгода
…той отпада. Просто толкова.
Политически профил:
Има партии, които съвсем ясно заявяват своята проруска ориентация и желанието си да изведат България от ЕС и НАТО.
Това не е „алтернативна визия“. Това е връщане назад.
Има и други – „проевропейски, ама не чак толкова“.
Оставят си вратички. Защото „никога не знаеш откъде ще задуха вятърът“.
За мен линията е ясна:
Ако някой не може категорично да заяви:
• проевропейска позиция
• подкрепа за НАТО
• ясна оценка и осъждане на руската агресия
– автоматично ме губи като гласоподавател.
„Християнски ценности“:
Тук вече става направо иронично.
Хора, които събират гласове с обещания да „бранят християнските ценности“, често:
• нямат елементарна християнска култура
• защитават каузи, в които самите те живеят в противоречие
• но въпреки това са първи на „шествията“ – защото носи гласове
Истината е проста:
вярата не е предизборна стратегия.
Практични решения:
Огромен процент от политиците говорят с клишета.
Звучат добре. Звучат „експертно“.
Но не решават нищо.
Търся хора, които:
• назовават проблемите ясно
• дават конкретни решения
• поемат отговорност
Не просто думи. Думи има достатъчно.
Професионален опит:
Народното събрание не е сцена за популярност.
Колкото и да са харесвани,
доказали се спортисти, артисти или шоумени не стават автоматично законодатели.
Само си представете дебат за здравеопазване, отбрана или ядрена енергетика…
и в него участват хора без елементарна експертиза.
Проблемът не е, че те са там.
Проблемът е, че някой съзнателно ги е сложил там – за гласове.
Така че, когато събера две и две:
Аз не търся партия.
Търся човек.
• Човек с морал
• Човек с ясна евроатлантическа позиция
• Човек с категорично отношение към руската агресия
• Човек с реални, практични решения
• Човек с доказан професионален опит
Преди векове Диоген е ходел с фенер посред бял ден и е казвал: ‘Търся човек.’
Днес фенер не нося.
Но търсенето остава същото.
И ако трябва да го кажа най-честно:
Не търся идеални.
Търся поне почтени.
Защото идеалните не съществуват.
Но безскрупулните – вече ги видяхме.
п-р Ангел Пилев