Денят отново си отива и бавно, но сигурно настъпва нощта. Тази вечер нищо не искам за себе си, Господи! Искам да Ти благодаря за днешния ден.

За дара, че се събудих, че дишам, че съм жива.

Благодаря ти за Твоята благодат, пълна с благост и милост.

Благодаря ти, Господи, за помощта да не изгубя нищо от деня с желания от вчера или да чакам утре, а да присъствам напълно благодарна, напълно ангажирана с това, което ми даде в момента.

Бих могла да прекарам днешния ден в оплаквания от това, което не е наред, да се тревожа за това, което предстои, да съжалявам за това, което е вече минало. Но вместо това избирам благодарността за това, което имам в момента.

Избирам преди да заспа, да си припомня днешните дарове, вместо да бързам покрай тях, да видя малките милости, разпръснати през обикновените часове, да разпозная благословиите, които обикновено отминавам.

Очите ми виждат хиляди причини за благодарност през този ден.

Сърцето смирено се покланя.

Духът празнува простия дар да съм жива.

Нека благодарността оформи начина, по който живях днес, признавайки, че съм благодарна за всичко.

Благодаря и за нощната почивка!