Знаете ли, че приблизително 8% от всички момчета имат нарушение в цветното възприятие?

Това означава, че в почти всяка класна стая има поне едно-две деца, които виждат цветовете по различен начин. Най-често става дума за т.нар. червено-зелена аномалия, при която детето трудно различава определени нюанси на тези цветове.

Важно е да знаете, че това не е заболяване и не влияе на интелекта или развитието на детето. Просто начинът, по който то възприема цветовете, е различен. Често обаче това остава незабелязано, защото децата не осъзнават, че виждат света по различен начин.

Много често нарушенията в цветното зрение остават недиагностицирани и нерядко са причина за на пръв поглед „странно“ поведение, като бъркане на цветове, затруднения в училище или привидна разсеяност.

Нарушенията в цветното зрение са наследствени и в преобладаващата част от случаите се предават чрез Х-хромозомата, т.е. от майка на син. Майката може да бъде носител, без да има оплаквания, и да предаде гена на детето си. Тъй като момчетата имат само една Х-хромозома, при тях нарушението се проявява. Момичетата имат две Х-хромозоми и затова по-рядко са засегнати, като обикновено те са само носители.

Ранното установяване е важно, за да може детето да бъде подкрепено както у дома, така и в училище. Един прост тест при очен преглед може да даде отговор.

Ако имате съмнения, не се колебайте да се консултирате със специалист. Понякога малка особеност в зрението може да обясни много от ежедневните трудности и „странности“ в поведението на детето.

Изображението показва колко различно може да бъде възприемането на една и съща среда при деца със и без нарушения в цветното зрение.

Вляво е показано как изглежда светът за дете с нарушение в червено-зеленото цветно зрение – цветовете са приглушени, близки по нюанс и трудно различими. Вдясно е нормалното цветно възприятие – ярки, наситени и ясно разграничени цветове

проф. д-р Алек Оскар