Скъпи читатели, имаме удоволствието да споделим с вас интервюто на Лъчезара Йосифова с Иван Иванов, пастир на ЕПЦ „Божий мир“ София.
Пастир Иване, благодарим ти, че си наш събеседник за Възкресение Христово! Какво е лично за теб този светъл празник, който ни дава надежда за бъдещето? Позволявам си да ти говоря на малко име, защото отдавна се познаваме и сме молитвени партньори за мисионери от различни страни.
Благодаря за възможността да участвам в това интервю, Лъчи! Още повече се радвам, че като братя и сестри в голямото семейство на Бога се подкрепяме в молитва, без значение на граници, километри и националности. Възкресението на Нашия Господ и Спасител е извоювана победа за всички нас над силата на смъртта. Имаме обещание и надежда. Надяваме се всеки ден да бъдем с Него във вечността. За всички нас, като последователи на Христос е ясно, че без Неговото възкресение, тази надежда нямаше да е реална за нас. Без възкресението нямаше да има бъдеще, което да очакваме в Него.
В края на март ти бе водещ на тържество за семействата в църквата. Какво им сподели като най-важно? С твоята съпруга Лилия имате благословен дългогодишен брак и трима синове. На какво държи най-много съпругата ти във вашите отношения?
Благодарни сме на Господа за служението и на всички семейства, с които заедно прекарваме едно чудесно време в Неговото присъствие с молитви, споделяне, дискусии и приятни взаимотношения. В конкретното събитие в края на месец март, отделихме време за размишление, споделяне. Темата беше „Светкавици и Гръмотевици“.
Често семейните отношения бързо, дори светкавично преминават от тихо и спокойно в бурно и неспокойно състояние. Дискусията насочихме към причините за това и как да постигаме обрат. Споделиха се много интересни случки, причини за разразяване на семейни бури, както и житиейски опит за тяхното укротяване. Това е накратко, разбира се .
Стана дума за вашето семейство. На какво най-често сте съветвали със съпругата ти вашите момчета, за да дават плодове за Божието Царство? А те вас като родители какво са ви съветвали? Тук кръгът е разширен, защото единият ти син е женен и имаш вече и внуче...
Словото казва, че е благословение да видиш чада от чадата си. Благодарим от сърце на Нашия Господ за тази милост да видим деца от децата и да се радваме на новото поколение след нас. От ранно детство сме се старали да предаваме вярата си в Бога в живота на нашите момчета. Посочвали са им и чрез личния си пример не само с думи, че да следваш Господа е най-добрият избор за всеки човек. Вярваме, че тази инвестиция в тях не е напразна и те ще служат с домовете на Господа, според призванието им за тях.
С пастир Емануил Бозов разказвате интересни опитности от вашата пастирска работа по време на библейското изучаване в църквата. Бях докосната, като веднъж сподели колко много сватби и погребения си водил…
С п-р Емо Бозов винаги има доста интересни истории, които да разкажем. В контекста на тогавашното библейско изучаване се шегувахме, че колкото повече житейски опит натрупваме, расте и броят на годините ни. Налага се да правим повече погребения, отколкото сватби.
С теб се познаваме от близо 20 години, когато споделях нужди за мисионери и преследвани християни от различни държави. Ти ги споделяше на една младежка група и заедно се молехме. И до ден днешен ревностно се молиш за тези две групи в Тялото Христово. Защо е толкова важно това – особено в последното време, в което живеем?
Вярвам че в единството на молитвите ни има сила. Разбира се, ние нищо не можем да направим от само себе си, но можем да сме верни. Можем да изпълняваме Божието Слово. Да не спираме да се молим. Апостол Павел казва: „Непрестанно се молете“. Тази група, която ти умело и отговорно ръководиш от много години, е доказателство, че физическите ограничения не са проблем за единството ни в Духа. Важно е съгласието ни заедно в молитва за нуждите, които се споделят. Макар и физически да не можем да се съберем в молитва на едно и също място, винаги можем да го направимв Духа.
Десет години си работил като преподавател във ВЕБИ. С какво си запомнил тези години?
Трудно е да опиша опита и преживяванията си за десет години. Благодарен съм на Господа за всички мои колеги, с които съм работил там. Бяхме невероятен екип, млади, ентусиазирани, заедно в трудностите и разногласията си. Едно от нещата, които най-много ми харесваха, бе времето, което прекарвахме заедно в молитва. Понякога усещането бе, че можехме да се молим с часове и го правихме в нощни бдения заедно със студентите. Хвалехме Бога, молехме се един за друг. Студентите бяха невероятно богатство, пламенни и с желание да служат на Господа. Пътувахме из цяла България на практически обучения. Студентите проповядваха, водеха хваления и се молеха за вярващите в различни църкви.
През пролетта на 2025 г., ВЕБИ организира събитие по случай 30 години от завършването на първия випуск през 1995г. Толкова много спомени предизвика в мен с този въпрос. Не мога да кажа нищо повече от това: Благодаря ти, Господи, за тези десет години.
Работиш във Фондация „Агапедия”. В твоя Фейсбук профил прочетох нещо вълнуващо – цитирам със съкращения.
„В един променлив ден на слънце, дъжд, вятър и красота, водени от идеята за ДОБРОТО, всички ние: Деца и възрастни от група Добротворци с мото „Да оставим следа от доброта“, както и от други сдружения, се обединихме…
Всички събрани средства се даряват в помощ на деца без родителска грижа от Дом Агапедия София!
Благодарим на всички участници в събитието, на което всички искахме едно: да посеем едно добро зрънце, да покажем красотата, да я претворим и умножим…да предадем нататък човешкото…”. Би ли разказал повече за работата ти в тази фондация?
Работя във фондация „Агапедия България“ от 2006 г. и тази година ще станат 20 години. Заедно с моите колеги и приятели се грижим и подпомагаме деца и младежи, лишени от родителска грижа, както и техните семейства. Грижата за децата и младежите е денонощна. Фокусирали сме се върху тяхното личностно развитие, образование и реализация, като пълноценни граждани в обществото ни. Предизвикателствата не са никак малко и доброто не винаги се приема с охота и отворено сърце. Ние сме водени от желанието да научим всяко дете и младеж „как да лови риба само, а не просто да го нахраним за един ден“.
С помощта на не малко доброволци ги обучаваме и на практични умения. Учим ги да управляват финансите си, да се грижат за външния си вид, да се предпазват от интернет опасности, да не стават обект на злоупотреби и др. След толкова години на труд и грижа се радваме да видим и не малко добри резултати. Има младежи, завършили различни университети в България и извън страната, създали семейства и успели в живота. Поддържаме постоянна връзка с повечето от тях, а някои от тях, дори подкрепят и финансово организацията ни в грижата за децата, с които работим в момента.
Нека отново се върнем към днешния празник. Възкресение Христово ни дава надежда като християни един ден и за нашето възкресение. Господ Иисус Христос ще се върне много скоро като Праведен Съдия и Небесен Младоженец… С кои стихове от Словото би желал да поздравиш нашите читатели?
Бих искал да поздравя всички ни със следния стих от Посланието към Евреите 10:23-25.