„Презираш ли богатството на Неговата благост, дълготърпение и кротост, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?“
(Римляни 2:4).
Не съм съгласен с цялата доктрина на пуританските писатели, но харесвам акцента им върху светостта. Тези благочестиви проповедници наричат проповедите си „дълбока оран“. Те вярват, че не могат да посеят истински семена на вяра, докато почвата на сърцата на слушателите им не бъде дълбоко изорана.
Пуританите искат да са сигурни, че проповядването им е дълбоко и стига до душите на слушателите. Техните проповеди пораждат истинско покаяние. От своя страна това създава силни, зрели, верни християни.
Днес обаче по-голямата част от проповядването е сеитба без оран. Има много малко проповеди, които копаят по-дълбоко от горния слой на почвата. Дълбоката оран не се занимава само с болестта на греха; тя копае до самата причина за болестта. Голяма част от проповядването, което чуваме днес, се фокусира върху лекарството, като игнорира болестта. То предлага рецепта, без да предлага операция.
За съжаление, това кара хората да мислят, че са изцелени от греха, когато никога не са знаели, че са болни от него. Обличаме ги с дрехи на праведност, а те никога не са знаели, че са голи. Призоваваме ги да се уповават на Христос, дори когато не осъзнават нуждата си да го направят. Такива хора в крайна сметка си мислят: „Няма да навреди да добавя Исус към живота си.“
Английският проповедник, Ч. Х. Спърджън, говори за необходимостта от покаяние. Той пише:
„Вярвам, че покаянието със скръб за греха все още съществува, макар че напоследък не съм чувал много за него. Хората сякаш много бързо се впускат във вярата в днешно време… Надявам се, че покаянието не е мъртво. Аз съм отчаяно влюбен в покаянието; то изглежда е сестрата близначка на вярата… Аз самият не приемам вярата със сухи очи. Знам, че дойдох при Христос на кръста с плач… Когато дойдох на Голгота чрез вяра, плаках много, изповядвайки прегрешенията си и желаейки да намеря спасение в Исус и само в Него.“
Възлюбени, не презирайте дълбокото Божие оране, което ви води към покаяние, защото то е изворът на живот в Христос.
Автор: Дейвид Уилкерсън
Източник: World Challenge