Няма седмица откакто смених мястото на моето цвете, наречено Христов трън. По-близо го сложих до слънчевия прозорец. И то вече ми подари прекрасните си кървави капчици цвят. Цялото в малки листенца на грозни криви стъбла, които колкото повече кастриш, толкова повече се разрояват. И с ножиците само можеш да го докоснеш – толкова е бодливо. Капе мляко от раненото с острие място и разяжда както гларусовите акита. А какво огнено звездно небе облича като цъфне! Капчици алена кръв между острите тръни връщат мислите ми към жертвата на Голгота.
Само му смених мястото. Не е ли така с всеки от нас? Когато заемеш правилното си място и разцъфтяваш! Че кое е то в материалния ни свят? И кое в позицията и отношението ни към близки и далечни? Как да бъдем огрети от светлината на добрина и прошка? Дали ние може да се преместим когато видим тъмнина в отношения и занятия? Да чакаме ли някой да ни изведе на топло и проветриво или сами ще се опитаме да задвижим корени?
Колко забавени съдби стоят на сянка с десетилетия и не се разлистват? И колко животи изгарят от пренапрежение и претоварване жегаво! Колко родени пъпки, но вече окапали или посърнали никога няма да пуснат благоуханието си? Колко бездетни отношения ще бъдат изяждани от въшки и вредители. Стоят недорасли, или кривоизрасли характери, защото някой от родилите ги не си е бил на мястото. Или пък въобще не е поглеждал саксията къде виси.
В света на растението ми слънцето и мястото му спрямо него направи така, щото то да роди красота.В света на човека е същото. Само че нашето Слънце е много по-високо от небесното. То владее небесата и вселената.И освен, че ни е създал душите Бог, ами и ни е измерил и претеглил предварително. Лимитните ни умове не го схващат, но то е точното за нас, най-подходящо, най- изграждащо и наторяващо място. И го е направил много преди да се появим като ембрион в утробата. И го е изчислил и пресметнал в света на микродетайла, опаковал го е в ДНК-то ни и излял в годините напред.
С всичките ни пътеки, пътчета, завои, отбивки, магистрали, долини и планини, през които трябва да преминем в живота си. И е готов с всеки наш избор да кривнем в свободата си. Готов е със следващия вариант на местоположението ни, още преди ние да сме си го помислили. С хирургична точност е предвидил обстоятелства, хора, събития, които да ни дадат новия шанс на най- доброто местоположение.Неговият джи-пи-ес винаги ще ни търси и насочва към точното местоположение на полета ни тук.
А то е просто да бъдем онова уникално творение, което е родил от любов безусловна. И което разцъфна от мястото и момента на трънения венец върху главата на Сина.
Ще се разлисти и обагри в цветовете на своята мисия и предназначение това Божие дете. Дали ще е талантът на музиканта, геният на учения, майсторството на ваятела. Или наглед рутинната всеотдайност на майката-домакиня, ръцете на хлебаря, прецизността на лекаря, пъстрото въображение на тъкача, калните пръсти на градинаря, майчинското съветване на учителя, хъса на рибаря или висотите на летеца…. . Няма никакво значение какво ще е делото на ръцете или ума ти.
Важното е дали си си на мястото, отредено точно за теб от Бога. Той ти го е загатнал в лекотата и любовта, с които обичаш да го вършиш. Нашепва ти го със свежия елей на въодушевлението, с което тръгваш да го правиш. Няма неистови напъни, няма граници, няма умора когато го твориш. То е в теб и ти си в него троично-дух, душа и тяло! И грееш сред човеците с умението и радостта на създател. В сърцето ти го е вплел и в очите все за него да мислиш. Да го ториш, поиш, плевиш и пазиш този твой талант. Защото той е за другите. От тях ще дойде към теб щастието ти. Ще те изпълни с целостта, че си полезен и нужен.Че се изливаш и преливаш в другите. И ще разцъфнеш на предопределеното си място!
Като моят „трънчо“. Така си му казвам галено.Бог и чрез тръни може да ти проговори, ако искаш да Го чуеш.
Вярвам, че всеки иска да чуе къде му е точната локация на планетата. Не че не може да я сменя физически.Но тя е и в онази вътрешна наша устоя и закотвеност на мисията. Да имаме цъфтеж в мисли, думи и дела. Да не загнояваме от влага. Да не изсъхваме от безнадеждие. Да не прегаряме от безполезни дела и тъга.Да укрепим и наситим почвата на духовния си растеж. За да се избутат нагоре мощните сокове на творческото раждане. Да познаваме и се протягаме към Слънцето на просвещението и мъдростта. Възходящата спирала на растежа ще се подсилва от небето. То няма да е безучастно, то ще те тегли и с теб ще се радва.
Защото по Негов образ и подобие сме създадени да творим. Това място на раждане го знае само Всевишният ни Отец. Ако желаем, може да го чуем дълбоко в душите си. Там Той е скрил мечтите, талантите, цъфтежа и щастието ни.
Сетих се – „трънен венец“ му казват още. „Исусов трънен венец“! И през тръни ще минаваме, и от клончетат ни ще плаче бялото на скръбта, но един ден ще разцъфнем. Защото сме хранени от любовта и истината на Бог Исус Христос – Слънцето на правдата.
А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдатас изцеление в крилата си.
Малахия 4:2