Господ ми се яви отдалече и рече: „Обикнах те с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост.“

Еремия 31:3

Господи, благодаря Ти, че съм обичана с вечна любов, любов, която няма начало и край, която нищо не може да я намали или унищожи.

И все пак признавам колко ми е трудно да повярвам в това, колко често се чувствам недостойна, сякаш трябва да спечеля обич или да докажа, че си струва да я запазя.

Научи ме да получавам любовта Ти не като нещо, което постигам, а като нещо, което вече имам, че тя е била там преди да направя нещо правилно и остава независимо какво правя грешно.

Признавам, че измервам любовта по човешки стандарти, условна и крехка, забравяйки, че любовта Ти не е нищо от това, но че е непоколебима, сигурна и никога няма да ме пусне.

Помогни ми да разбера какво означава „вечна“ любов, че Твоята любов няма срок на годност, няма граници. Твоята любов ми прощава всеки път, когато помоля за прошка. Тя няма точка на пречупване, в която най-накрая да се откажеш от мен.

Господи, напомни ми, че Твоята любов не се основава на моите дела, външния ми вид, успеха ми или провалите ми, но тя се корени в това Кой си Ти, а не кой съм аз, и това я прави непоклатима.

Дай ми кураж да почивам в тази любов, вместо постоянно да се опитвам да я спечеля.

Да я оставя да потъне дълбоко в наранените места, които вярват, че съм твърде разбита, за да бъда обичана.

Нека тази истина промени начина, по който виждам себе си и как живея, знаейки, че съм обичана с вечна любов, която ще ме пренася през всеки сезон, всяка борба, всеки миг от живота ми.