Йохан Кеплер (1571-1630) е известен немски математик и астроном. Той е ключова фигура в научната революция. Кеплер извежда законите за движението на планетите. Научните му изследвания се превръщат в основа на трудовете на Исак Нютон за всемирното привличане.

За Йохан Кеплер науката и вярата в Бога са в пълна хармония. Той вярва, че Вселената е създадена от Бога по съвършен математически план. Смята, че изучаването на природата е равносилно на това да „четеш Божиите мисли след Него“.

Ключови аспекти на неговия мироглед:

Свещеници на природата: Кеплер нарича астрономите „свещеници на Всевишния по отношение на книгата на природата“. Той смята разкриването на тайните на Космоса за висше духовно призвание.
Математическият език на Твореца:
За него законите за движението на планетите не са просто сухи формули, а доказателство за Божията рационалност, въплътена в геометрията на света.Връзка с Троицата: Във фундаменталния си труд „Мистерията на космоса“ Кеплер прави аналогия между геометричната структура на Вселената и Светата Троица. Там Бог Отец е центърът (Слънцето), Синът е сферата на звездите, а Светият Дух е невидимата сила, която ги свързва.

За Кеплер вярата не ограничава, а напротив – мотивира научното му дирене, давайки му увереност, че във Вселената има ред и смисъл.