Днес е Петдесятница и много хора ще чуят тази странна дума. Подсъзнателно ще я приравняват до всички странно звучащи думи, които чуват в религиозен контекст. За разлика от Ивановден, Йордановден, Петровден, Никулден и Димитровден, днес няма именици и няма повод за шумно празнуване.
Някои ще чуят странно разказана история, прочетена от телевизионен водещ в новините, или в някое предаване. Тя ще звучи като мит, в който никой не вярва, подобно на легендите за Херкулес, Атина Палада и Зевс Гръмовержеца. Ще покажат и човек със специално облекло, казващ някакви думи, които няма да разберем. До вечерта ще ни се случат много неща и този ден ще мине, така и без да сме разбрали какво е Петдесятница. И ще бъде жалко.
Представете си, че може за един ден да върнете Исус Христос на земята. Независимо Кой мислите, че е Той – велик учител, имал специална, пълна със състрадание душа, пророк на космическите тайни или Самият Бог, станал човек. Представете си, че говорите с Него, за да му зададете вашите въпроси, да Му разкажете за вашите беди, да Му споделите вашите тревоги. Или просто да поседите с Него.
В нощта преди да бъде арестуван, пребит, унижаван, въвлечен в нечестив процес и мъчително екзекутиран, Христос дава на Своите близки приятели обещание. Казва им, че след раздялата с тях, ще получат огромната привилегия да имат подобен на Него, Утешител. Той ще бъде Застъпник, Ходатай, Адвокат, Който винаги ще бъде с тях. Защото дори и преди да бъде екзекутиран Исус не можеше винаги да бъде с тях. Той или обръщаше повече внимание на някого, или пътуваше, или беше въвлечен в нещо, което Го ангажира. Понякога искаше да бъде сам, или беше уморен и заспиваше. Да, обръщаше внимание на всекиго от тях, но не можеше да бъде постоянно с тях.
Този втори Утешител обаче щеше винаги да бъде с тях и в тях, както буквално се изрази Исус. Той щеше да напомня ефективно думите на Христос. Чрез Него щеше реалистично и пълноценно да осъзнават Христовата жертва и изкупление, и да преживяват Неговата любов. Предстоеше това да се окаже най-странната раздяла. Исус нямаше да бъде с тях физически, но предстоеше да изпрати при тях и у тях Някой, същият като Него. Тази Личност щеше да Го представлява във всеки смисъл.
Ако има нещо странно и велико, което се случва на земята днес, това е, че Този Утешител, Застъпник, Адвокат присъства ефективно в живота на безброй хора. И буквално никое от нещата, които човек се налага да преживее, не ги преживява сам. Всъщност не се наемам да опиша какво означава да присъства в живота ни този Друг Утешител, както не може да се опише и сложи в рамки какво означава да присъства в живота ни Самият Исус. Но със сигурност това е най-изключителното и стойностно нещо, което на човек може да му се случи в този живот.
Ако ме люби някой ще пази учението Ми. И Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище в него (Йоан 14:23). Дали започва да ти става интересно как изглежда това? Исус ни предупреждава, че този интерес не е нашият естествен ход на мислите ни, защото Изпратеният в Негово име активно взаимодейства и с онези, които не Го познават (Йоан 16:8).
Но какво все пак е Петдесятница? Древен еврейски празник, но по-интересното е, че се случва седем седмици след Пасха, на петдесетия ден. А каква е връзката с нашата история за другия Утешител? В продължение на четиридесет дни след Своето възкресение Исус свидетелства за победата над смъртта на Своите ученици в няколко незабравими срещи. След това се отделя от тях по феноменален начин – този път не отведен вързан от храмовата стража, а като възцаряващ се цар, проявяващ царска власт над познатата ни природа.
Учениците ще останат сами още няколко дни до деня на Петдесятница. Тогава идва отново Той, но представляван от Утешителя, другият Адвокат и Застъпник. Ако това е така, не е нещо, което да си позволиш да пропуснеш.
Автор: Момчил Петров