Много християни задават въпроси относно даването.
Същественият въпрос тук е следният: „Аз ли съм господар на моя живот или Господ Исус Христос ръководи живота ми?” Начинът ни на живот отразява нашето пълно покорство към Бога и към нашия Господ.
На всеки един от нас са дадени определени таланти, време и богатство. В Матей 25:29 Господ Исус го обяснява много добре: На когото много е
дадено, от него много ще се изисква, и ще има в
изобилие. На когото малко е дадено, от него малко ще се изисква.
В Матей 25:14-30, Господ Исус разказва притча
за един човек, който тръгва на път: Защото е както,
когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. По-надолу Господ обяснява как на спечелилия 5 таланта, са дадени още 5; спечелилият 3, получава 3, а заровилият своя талант бива наказан, след като талантът му е отнет.
Поуката от тази история е, че Господ Исус очаква от нас, да използваме земните ресурси, които ни е дал за целите на Неговото царство, защото Той е нашият Господар. В противен случай, онова, което ни е дадено, ще ни бъде отнето и ще бъде дадено на други.
Исус казва и следните думи: Защото, къдетo e съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Maтей 6:21
NIV). Ние трябва да ценим нашия Господ повече от всичко друго. Когато Исус е нашето богатство, тогава ние Му дължим всичко, което притежаваме. Негови са нашите пари, нашето време, нашите таланти, за да ги ползваме за делото Му в този свят. Апостол Павел ни насърчава, че Бог има вечна награда за всички онези, които са мотивирани да служат на Христос.
Когато живеем посветено за Христос и се
жертваме за Него, служейки на тялото Христово,
ние си събираме съкровища на небето. Дори и
най-незначителните добри дела на служение, не остават незабелязани от Бога. И ако дадете дори и една чаша студена вода на тези, най-малките, истина, истина ви казвам, никак няма да загуби наградата си (Матей 10:42).
Изглежда, че колкото повече даваме на другите,
толкова по-бедни ставаме, но всъщност е точно обратното! Слугуването на другите дава смисъл и
удовлетворение в живота ни. Това никога не може да се сравни с богатството, властта и притежанията, които се ценят в този себичен свят.
Както Самият Господ Исус казва: Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата, защото с каквато мярка мерите, стакава ще ви се отмерва (Лука 6:38).
Един ден Господ Исус се срещна с бирник, на име Закхей. Той беше дребен човек, така че трябваше да се покачи на дърво, за да види Исус. Господ Исус погледна нагоре към него и му каза: Закхее, слез бързо, защото днес трябва да бъда в дома ти. (Лука 19:5).
Закхей беше известен с това, че налагаше на хората по-големи такси, отколкото се полагаше. Така беше станал богат. Но когато Господ Исус влезе в дома му и в живота му, всичко това се промени. Закхей се изправи пред Господа и каза: „Господи, половината от богатството си давам на сиромасите. И когото съм ограбил несправедливо, ще им върна четирикратно повече!
Исус отговори: „Днес стана спасение на този дом,
защото и този мъж е Авраамов син. Защото
Човешкият Син дойде да потърси и да спаси
погиналото” (Лука 19:8-9).
В друг случай Господ Исус Христос разговаря с богат младеж, който се чудеше да се сдобие с вечен живот. Исус му даде следния кратък отговор: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай всичко, което имаш и раздай парите на бедните, и ще имаш съкровище на небето. Тогава, ела и върви след Мене” (Матей 19:21).
Господ Исус знаеше, че човекът се покланя на
богатството си и не може да служи на Бога, докато
не се освободи от своята зависимост към притежанията си. За жалост, младежът се отказа от истинското вечно богатство. Той прилепи сърцето си към временните земни ресурси, които притежаваше.
Апостол Павел го обяснява най-добре с думите: Защото сме съработници на Бога; както вие сте Божия нива, Божие здание (1 Коринтяни 3:9). Когато имаме наум тази идея, ние трябва да си напомняме, че трябва да ценим не само нашите дарби и притежания, но преди всичко, да уважаваме човешкия живот. Начинът, по който разполагаме с дадените ни от Бога ресурси, определя каква е мисията ни в този свят. Бог ни дава възможност да бъдем Негови съработници в това вечно дело на изкуплението. То касае целия свят. Това не
означава, че Бог ни отнема нещо. Напротив, това е
Неговият метод да осигури дарове на Неговите
деца.
Автор: д-р Ларс Дънберг