Според християнската вяра, осъзнаването на греха, вземането на решение човек да се отвърне от греховния начин на живот, и силата човек да живее свободен от греха, е дело на Самия Бог.
В Своето последно поучение преди да бъде арестуван, изтезаван, съден и убит, Исус Христос казва следното (следва моя парафраза, оригиналът може да прочетете в Йоан 16:7-11): За вас е по-добре Моето пребиваване сред вас да бъде заменено от пребиваването на Светия Дух, защото Той без ограниченията на физическото пространство, ще работи в безброй хора на различни места едновременно, показвайки им, че са грешни, показвайки им избавлението, чрез вяра в Мен и освобождавайки ги чрез Моята жертва, като същевременно им дава непоколебим кураж и устойчивост, чрез Моето прославяне.
Именно в това се състои същностната разлика между християнския подход към греха и нехристиянския подход към греха. Всяка мирогледна система има свое понятие за грях. Нали не сте от онези наивни хора, вярващи, че грехът е нещо старовременно, от което съвременният човек се е „освободил“?
Може да сте привърженик на някоя от секуларните мирогледни системи – комунизъм, национализъм, прогресивизъм и да си представяте, че не „вярвате в греха“. Но всъщност всяка от тези мирогледни системи имат точна дефиниция за грях и някои от неговите форми се наказват със смазваща строгост.
При всички религиозни и светски мирогледни системи, грехът е дефиниран отвън навътре, а човек е примамван чрез привилегията да принадлежи на доминиращата морална система да се определи в съгласие с нея. Разбира се, стимулите за присъединяване и особено санкциите за неприсъединяване, варират в широки диапазон. Някои традиционни системи, както и някои модерни такива, са несравнимо по-меки от тези на комунизма, националсоциализма или ислямския фундаментализъм. Но принципът винаги е един и същ – отвън навътре, чрез възпитание, пропаганда и позитивни/негативни стимули човек е убеждаван да приеме моралния код на обществото и да го поддържа поне външно.
В християнската вяра, поне така както е представена в Евангелието, редът е напълно преобърнат. Тук една Сила, действа отвътре на грешника, така че той започва да се чувства зле със своите грехове. Тогава като изход идва Благата вест за изкуплението на греховете и заместническата кръстна смърт на Исус Христос, както и Неговата победа над смъртта и възцаряване отдясно на Отец. Така вътрешното страдание от греха е подкрепено от свидетелството за Благата вест, която отново вътре в човешкото сърце е преживяна, че е истинска. И след това отново вътре идва тази увереност и дълбок мир в нещо, което този път ще бъде извървяно успешно и победоносно.
Предвид тази разлика е очевидно, че усилията за налагане на моралните системи при всички традиционни и светски мирогледи, от една страна, и християнството от друга, ще бъдат различни. В първия случай ще се залага на вменяване на чувство за вина и непълноценност, разпалване на антагонизъм, заплаха от отхвърляне и репресия.
В случая на християнството е уместно да се набляга на Благата вест за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, което е свидетелството на онази невидима Сила, която ще предизвика хората да почувстват греха като робство и да се избавят от него през благовестието.
Разбира се, голямото изкушение за християнството е да се откаже да вярва в действието на Светия Дух и да приеме да действа като пропагандите, сеенето на омраза, антагонизъм и гордост от избраната идентичност, с които действат другите мирогледни системи. Това е и причината, от една страна, християнството често да е трудно различимо от светските традиционни и модерни морални системи, а от друга, често християните да се тревожат, че не са достатъчно ясно заявени и зачитани.
Въпросните усилия често са в посока точно обратна на християнската суперсила. А тя е Благата вест за Исус Христос. Защото останалата част е извършвана по невидим начин в човешката душа от невидимото действие на Бога. Никога промяната не става отвън навътре. Но винаги, за да се случи, човек трябва да научи за Благата вест.
Автор: Момчил Петров