Стоят тъжно изправени на пост. Вазичката на бюрото ми ги е прегърнала в пазвата си.
Червените химикали на изминалите ми учителски проверки. Страхливо надигат главички: А сега къде ще ни изливаш мастилото? Не искаме да пресъхнем! Не ни изхвърляй в кофата на пустинята!
Дожалява ми за тях. Верни помощници в битката ми с грешките на децата. Много години, много десетилетия. Хиляди бели листи – изшарени, надраскани, зачеркнати, подчертавани дебело и назидателно…Та дано вече не ги повтарят тези грешки.
Коректори сте били на знания, заблуди, пропуски. Рисували сте въпросителни огромни върху празната контролна. Много строги удивителни сте изстрелвали срещу „пищови“, заимствани от мрежата или услужливия съсед по чин… Червени нишки, с които се вмъквахте между почерците на хиляди деца. Откривахте пробойната на знанията им бързо. Изброявахте чинно всички грешки, сумирахте среднощно резултати. Изговаряхте от пиедистала си крайната картина.
Двойки и шестици еднакво красиво изписвах с вас. Оздравително не се смилявах над лъжата. Не я зачитах за достойна постъпка дори на класните работи. Смело я рисувах в книжните дневници от миналия век. За да стане сигнал за поправление на растящия човек. Тогава имаше респект от червената ви ръка. И родители, и деца се изчервяваха от грешките си.
Тънки ножчета червени на занаята ми! Иглички, с които бродирах успеха на децата. Аленеете пред лаптопа ми. Той никога не можа да ви надвиe. Божуреното ви мастило чака път към контролни и класни. Пътят бе дотук. И сега се боите, че вече няма да прошумолявате в ученически тетрадки. И ще станете никому ненужни.
Съвсем не! Винаги ще сте най-важните в ръцете ми. Ще украсявате синьото писане на ума ми. Ще подчертавате графитения оттенък на молива. С вас ще отделям най- важното. Вече няма да маркирате грешки. Ще рисувате основите на размислите ми. Защото няма по-важно от фундамента на къщата. Онова скришно за окото, което държи стени и покриви. Вие ще го пишете в дните ми! С особена прецизност и отговорност ще оставате дири по листите.
Ще строя с вашата огненост основите. Ще оглавите всяка посята отсвише идея. С вашата кръв ще изписвам в тефтери и тетрадки Словото на моя Господ! Вечните истини ще греят като светофари в тъмното на дните ни. Ще носите огъня на Книгата и той ще се разгаря в угасналите. Ще ми дърпате погледа в посоката на вярното и вечното. Ще бъдете почетна стража за думите в моя живот. А , може би и на още някой… Защото съм се обещала да пазя Неговите думи. И към Неговите изявления съм обърнала нозете си.
С вас, мои червени войничета, ще ограждам всяко отровение от небето! И не малки детски грешки ще поправяте. А големи отговори с вас ще откриваме. Още не сте видели, но моля ви, вярвайте! Ще ставате все по- нужни. Ще носите живот с повеленията на Писанията. Ще ги обличам в червените ви одежди. Вярвайте с моята вяра и ще видим заедно!
А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.
Евреи 11:1
Автор: Таня Самоковлиева