Павел Гурбалов е роден e в град Бургас на 1 юни 1934 година и възпитан под грижите на своите родители – Пейо и Стамуда Гурбалови. Още от дете е закърмен с вярата в Господа Исуса. Посещава редовно богослуженията, както когато е живял в Бургас, така и по-късно, когато се преместват в гр. София. Tам той получава духовни наставления от брат Емануил Манолов и от брат Костадин Томов.
След завършването на своето гимназиално образование, Павел Гурбалов кандидатствува и е приет във Военновъздушното училище в Божурище като студент, редовно обучение. Завършвайки успешно четиригодишното си обучение, той е разпределен да служи като офицер в Кабиле-Ямбол, но в началото на 1958 година е уволнен заради вярата си в Бога.
Вече женен за Катерина Гурбалова, двамата очакват дете и то се ражда на 29 март 1958 г. в гр. Ямбол. Toва е първородният им син Стефан Гурбалов. След кратко време Павел и Катерина със своя син, бебе на 3 месеца, се прибират в град Бургас, където и остават да живеят. Установяват се в града и започват да посещават ЕПЦ Бургас. На 13 август 1960 г. се ражда и вторият им син Йосиф Гурбалов.
Няколко години по-късно Павел е избран и ръкоположен в Бургаската петдесятна църква за дякон. В своето свободно време започва да посещава църкви от региона на Бургас и да проповядва Божието Слово. Освен това пътува и проповядва по-други църкви в страната.
В него се заражда силно желание и ревност да се посвети на пастирско служение.
От ръководството на ЕПЦ Бургас през есента на 1969 година му предлагат да бъде назначен като втори пастир и да служи заедно с новоназначения пастир Георги Арнаудов.
В края на ноември същата година Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет дава своето съгласие и изпращат потвърждение до председателя на СЕПЦ п-р Ангел Динов. Одобрен от инстанциите, които отговарят по религиозните въпроси, Павел Гурбалов е назначен за втори пастир на ЕПЦ Бургас.
И двамата пастири работят в синхрон и разбирателство, посещават домовете на вярващите, редуват се в проповядването. Животът на църквата расте и се развиват доста дейности.
През април 1970 година, обаче, пастир Асен Пейчев, пастир на ЕПЦ Ямбол, получава инфаркт и не може да служи повече. Той решава да се оттегли от пастирско служение и да се прибере в Пловдив заедно със своята съпруга и син.
Мястото за пастир в ЕПЦ Ямбол остава вакантно. От духовния съвет на Ямболската петдесятна църква отправят молба към пастир Павел Гурбалов да поеме църквата в Ямбол и да се премести с цялото си семейство в Ямбол.
На 5 април 1970 година най-официално пастир Гурбалов е назначен за пастир на ЕПЦ Ямбол. Той пристига там, навършил 36 години и поема самостоятелно служение като пастир в църква, наброяваща близо 300 члена, които посещават неделните богослужения.
Редом с големите благословения и растеж в численост на църквата, не закъсняват и атаките от страна на Държавна сигурност.
Почти всяка седмица пастир Гурбалов е привикван от оперативните служители на Държавна сигурност и му поставят ултиматуми:
да спре децата да посещават църквата;
да забрани младежките събрания;
да спре църковния хор;
да предаде списък на всички вярващи с трите имена и ЕГН-тата;
И най-последно да се съгласи да стане техен агент.
Всички искания на властите принуждават п-р Гурбалов да поиска лична среща с Окръжния началник на МВР Ямбол – генерал Зурлев. На тази среща п-р Гурбалов обяснява на генерала, че той е там в качеството си на пастир, а не на полицай, и следователно не може да изпълни нищо от това, което се изисква от него.
В завършек на дългия разговор генерал Зурлев обещава да разговаря със своите подчинени и да намерят някакво решение. Молбата на пастира е да бъде оставен да върши своите пастирски задължения.
Минават пет години на търпимост. През това време властите търсят и измислят нов план как да се освободят от п-р Гурбалов, понеже той е неудобен за тях и не им върши работата. Те решават да използват закона и напълно безболезнено да се освободят от него. По това време се изисква всеки, който живее в чужд град и е с временно жителство, всяка година да подновява своето жителство. Този ход е добре използван от властите.
Пастир Гурбалов има постоянно бургаско жителство, а пастир Георги Арнаудов – постоянно ямболско жителство.
Това принуждава председателя на СЕПЦ п-р Ангел Динов и цялото ръководство на деноминацията да направят смяна. Пастир Георги Арнаудов е назначен за пастир на ЕПЦ Ямбол, а п-р Павел Гурбалов – на ЕПЦ Бургас.
На 5 април 1975 година става смяната на двамата пастири. Пастир Георги Арнаудов оглавява ямболската петдесятна църква, а пастир Павел Гурбалов – бургаската петдесятна църква.
Това е шок за много вярващи, както в Ямбол, така и в Бургас. Църквите обичат своите пастири. Преживяването е доста трудно и за двете църкви да се разделят с тях, но всички трябва да се адаптират и да продължат напред.
Словото Божие казва: „и ще бъдете гонени.”
И така пастир Павел Гурбалов започва своето служение през април 1975 година в ЕПЦ Бургас като титуляр с натрупан вече пастирски стаж и опит. Църквата в Бургас наброява над 500 члена. Тя е най-голямата църква в България и е под постоянен прицел от властите, от Общината и от Окръжния народен съвет. Лятно време църквата е посещавана от много туристи от Западна Европа, които почиват на курорта Слънчев бряг. Много от тези туристи християни носят Библии, Нови завети, брошури, Детски Библии и сборници с духовни песни. Това достига до Държавна сигурност и много често те извършват обиски по сигнали.
В Бургас властите упражняват силен натиск върху п-р Гурбалов, понеже той е силен проповедник. Със словата, които Бог му дава, много хора се покайват и приемат Христос за свой Спасител, а това не се харесва на градската управа.
Организират се събрания по ОФ клубове, в заводите, училищата и умишлено се пишат писма и изпращат до Окръжния комитет на партията и до Окръжния народен съвет. Тези, които пишат писмата и организират събранията, имат две намерения:
- Да бъде преместена Евангелската петдесятна църква или изменен градоустройствения план на града и църквата да бъде съборена;
- Да бъде отстранен пастира на църквата Павел Гурбалов поради активната дейност, която провежда в града. Да може да се спре с ораторските си умения да привлича хора и църквата да расте в численост и да има толкова много младежи и млади семейства.
Неделните богослужения стават все по-посетени и сутрин и в късния следобед. Вярващите се събират да пеят, да слушат Божието Слово, да се молят и да общуват в Божия дом.
Чашата на търпението прелива и на 4 януари 1984 година п-р Павел Гурбалов е повикан в Окръжния народен съвет от другаря Кирил Димитров и другаря Трепетчов. Те му връчват писмо, с което му се отнема регистрацията като пастир и всички останали права, без право да практикува пастирско служение. Той няма право да участва в каквато и да е дейност в църквата. В противен случай му е казано, че ще бъде подведен под отговорност или интерниран, а при по-голямо нарушение – затвор. Цялото ръководство при църквата също е викано и предупредено. Настават тежки дни за църквата. Почти цяла година тя остава без пастир. Дяконите трябва да водят събранията.
Пастор Гурбалов трябва да започне светска работа, като професията му е ел. техник. Подава молба за работа в различни предприятия и навсякъде му отказват. Заминава за София и там започва в Комбинат „Кремиковци“ като ел.техник. Вечер е канен по различни места на вярващи и води нелегални богослужения в София. Това достига до Държавна сигурност в София и те го намират на работното му място. Под конвой го изпращат с личния му автомобил, така че той и съпругата му напускат столицата и се прибират в Бургас.
Пристигайки обратно, отново започва ходене по мъките и търсене на работа. Това се случва в средата на февруари 1985 г., в студено и мразовито време, както и без финанси. Вярващи братя и сестри от Бургаската петдесятна църква събират дарения и подпомагат семейството на пастир Гурбалов, за да може да преживява.
Една сутрин брат от църквата посещава дома на п-р Гурбалов и му съобщава, че в ТРАНСТРОЙ – Бургас търсят ел. техници за поддръжка на кранове. Незабавно пастир Гурбалов отива на място, подава молба и започва работа безпроблемно. Той работи там до 1989 година, след което е реабилитиран и всичките му пастирски права са възстановени.
Отново поема Бургаската петдесятна църква до края на 1991 година, след което се пенсионира и продължава да служи в църквите в Ахелой и Поморие.
През 1995 година заболява от тумор на мозъка. Претърпява няколко операции и през месец май 1996 година Бог го прибира при себе си. Но той остави дълбоки следи, като един безкомпромисен Божий служител, който не се огъна и в най-трудните моменти от своето служение.
Посвещението на п-р Павел Гурбалов нямаше да е така успешно без подкрепата на неговата вярна съпруга Катерина. Тя е родена на 9 февруари 1936 година в с. Русокастро, бургаско. Цялото ѝ семейство са вярващи. Нейният баща Никола Димитров и майка ѝ Йова Димитрова са ръководители на църквата в с. Русокастро. Църквата е посещавана от дяконите и пастира на ЕПЦ Бургас, Едуард Куриян. Църквата е много жива и благословена. На 16 години Катерина напуска селото и отива в Бургас да учи гимназия. Включва се активно в младежкото служение в ЕПЦ Бургас.
Участва и в други служения към църквата. През 1957 година на едно младежко събрание се запознава с Павел Гурбалов, който посещава църквата. Идва от Ямбол, където е офицер в поделение на с. Кабиле. След много кратко време правят годеж, на който присъства п-р Едуард Куриян и неговата съпруга Лиляна. След това сключват граждански брак в София и са венчани от п-р Русинов на ЕПЦ 1 Бачо Киро.
Заедно с Павел Гурбалов поемат пастирско служение, както в Ямбол, така и в Бургас. Катерина Гурбалова поема сестринските събрания, които са много посещавани. Грижи се с любов и за многото гости, които посещават дома им и църквите, където служат. Във времето на гонение на семейството тя е като стожер в дома, учейки синовете си да уповават на Бога за всичко.
Много напрегнатата работа с хора предизвика заболяване на сърцето. Често трябваше да бъде водена на кардиологични прегледи. Постоянното викане на п-р Гурбалов в Държавна сигурност и задържането му по няколко часа донася голям стрес на Катерина и заболяването ѝ се влошава.
След смъртта на съпруга ѝ през май 1996 нейните синове се грижат за нея. Тя се възстановява по Божията милост, а и стресът е отминал. Ръководството на ЕПЦ Бургас продължава да я включва в сестринските служби. Тя посещава болни и възрастни братя и сестри. Така нейното служение продължава до започването на COVID епидемията. През 2021 г. заболява и на 26 декември Бог я прибира в Неговата слава, на 85 години.
Нейният живот на жертвено посвещение е свидетелство за много пастирски съпруги, които искат да ѝ подражават, защото високо ценят нейната искреност и плам за Господа.
Днес синовете на Павел и Катерина, Стефан и Йосиф Гурбалови, продължават да служат по същия начин на местата, на които Бог ги е поставил. Те неотклонно следват примера на своите баща и майка.
Нека Бог ни държи верни докрай всички!
Да бъдем верни на Него и Той ще бъде верен към нас, според както е обещал!
Автор: п-р Стефан Димитров