Във Великобритания от доста време преобладава мнението, че Брекзит е грешка. Това показват проучванията. Според последното проучване отпреди дни вече 2/3 от британците смятат така.
Тази новина се пренебрегва от нашите „суверенисти“, а проевропейски настроените сънародници го считат като факт, подкрепящ политическата теза за европейска интеграция. Макар аз самият да съм за максимална европейска интеграция (от 24 февруари 2022 насам), мисля, че зад промененото мнение на британците стои нещо друго.
Считам, че една и съща особеност на човешкото съзнание стои и зад Брекзит, както и зад силно негативното отношение към Брекзит сега. Това е нашата силна склонност да бъдем недоволни. Човекът преобладаващо е недоволно същество. Не си харесва средата, не си харесва дома, не си харесва близките, не си харесва работата.
Понякога, когато човек има нова среда, нова работа, нова връзка, нови приятели за известно време, недоволството е заменено от любопитство и вълнение. При критична маса от хората след известно време то е заменено от обичайното недоволство.
На човек е присъщо да очаква нещо изключително. Тази потребност не среща трайно удовлетворение в нищо под това слънце. В този смисъл недоволството е психологически капан, в който преминава голяма част от живота ни. И изходът от това не е да „постигнем“ съвършенството, за което копнеем. Вярата, че съществува някъде, а ние сме загубеняците, които не го откриват, само подсилва недоволството. Не ще избегнем недоволството като просто се превърнем в циници, които не жадуват за доброто.
Изходът от този психологически капан е като насочим най-дълбоките си копнежи и импулси към Бога. Чрез Исус Христос Той е изумително щедър към душите и живота ни. В обществен план това изглежда доста абстрактно в настоящата ситуация. Но в личен план съм убеден, че ще изненада много положително всеки, който дръзне да се довери.
И така, не се чудя на британците. Всъщност ние сме същите. Забележете как се возим по траекторията на лудо влакче в обществените настроения – за/против, долу този/абе добре си беше тогава и т.н. И хората навсякъде по света преобладаващо са същите. Може би с изключение на обществата, където под страх от репресии, са длъжи да се правят на доволни. Вероятно в нашата склонност да сме недоволни, се съдържа и потенциалът за значителните промени. Те непрекъснато подобряват и облекчават живота в нашата цивилизация, както и увеличават справедливостта в обществените отношения.
Но съгласете се, че наред с последното, недоволството кара хората да се държат твърде ирационално. В същото време се превръща в мъчителен фон на живота ни. Причината е, че има копнежи, заложени в нас, чието удовлетворение не се постига с видимите неща.
Автор: Момчил Петров