Да се усещаш самотен в днешните, уж много комуникативни времена, не е трудно. За всеобща изненада – това също е личен избор!
Човек може да е сам и да не е самотен в сърцето и мислите си. Той може да изпълва дните си с пълноценно духовно общуване и изцяло да се чувства удовлетворен. Ние сме “социални същества” и имаме нужда от физически присъствие около себе си. Това само по себе си ни прави част от някаква единица – някъде. НО! Това, че сме заобиколени от много хора никак не е гаранция за пълнота и единство с духа ни. Присъствието на много хора около нас не е гаранция за липсата на самота. Все повече хора усещат, че са напълно самотни на места, където физически е препълнено с хора.
Как е възможно да се случва това? Само в нас ли може да е причината ?
Времената, в които живеем са изпълнени с материални и меркантилни принципи, както и търсения за задоволяване на егото и плътта. Това неминуемо води до надделяване на физическите ни прищевки и до превъзходството на плътта ни над духа и неговите нужди. Ако в дадена ситуация търсим конкретно и само личното си облагодетелстване и изобщо не можем да проумеем, защо всъщност е допусната – това означава, че СПЕШНО СЕ НУЖДАЕМ от духовен ментор.
Неосъзнато се превръщаме в материално зависими. Това умножено по стотици хиляди прави едно меркантилно общество, в което Светлината на Духа отсъства. Това общество от много индивиди, в сърцата си усещат хлад и самота, поради липсата на Божията топлина и любов.
Точно там, в тъмното, дори да сме единствените, които искаме да се измъкнем от тунела на прагматизма, може да го направим успешно, търсейки Божията подадена ръка. Господ е верен, Той ще ни изведе от задънените ни емоционални ситуации. Може да ги използва, за да ни научи на ползите от преминали трудности и наранявания. Ще избърше сълзите ни и ще отмахне всяко трънче от плътта ни, когато Му доверим душата си. Господ с лекота ще ни излекува, ще ни даде цялата си любов и подкрепа. Тогава ще усетим какво е истинския и пълноценен семеен уют.
В семейството на Господ никога няма да усетим самота, никога няма да разберем, какво е предателство и никога няма да искаме да си тръгнем, ако сме трайно и просветено осъзнали осиновлението си. Точно там е най-сигурното място, къде разбираме, какво е истински свята любов, колко безценни сме ние самите за Някой, колко изпълнена и удовлетворена може да бъде душата ни. В Божието семейство ние ще научим Неговите закони. Бог ще ни води и ще ни укрепва във всяко познание, което води до привдигане на духа ни и прочиства душата ни! Бог е Вездесъщ и безгранично верен за всеки осиновени в Неговото семейство!
„Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си. Пази заповедите ми и ще живееш – И поуката ми, като зеницата на очите си. Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си, Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник” (Притчи 7:1-4).
За да се усещаш удовлетворен, желан, пълноценен и важен е нужно само да надникнеш надълбоко в душата си и да потърсиш ключа, който Бог е оставил за теб … в дните ни на духовна самота! Неговото семейство те очаква и там ще се сдобиеш с много “сродници”, които да открият пред теб пътя към Вечността! Благодаря ти, Господи!
Ружа Стойкова