„Онези, които градяха стената и носеха товара си, носеха товара си с едната ръка, работейки, а с другата държейки оръжие.“ (Неемия 4:17)
Първият поглед към руините на стара селска къща в провинцията често носи усещане за разпад. Покривът е срутен, прозорците са с разбити рамки, а стените не са нищо повече от купчини разпръснати тухли и камъни. За минувачите това е развалина. Но за фермера, който притежава земята, това е основа. Собственикът не поглежда тази бъркотия и не си тръгва. Вместо това, уикендите се прекарват в разчистване на отломките, запазване на камъните, които все още са здрави, и разчистване на пространството за нещо ново. Съществува дълбоко разбиране, че дори и конструкцията да я няма, пръстта под нея все още е годна за основа.
Семейната ви ситуация днес може да се усеща точно като тази купчина развалини. Може би погледът е насочен към изгорелите камъни на разбита връзка, непокорно дете или дом, изпълнен със студена тишина вместо смях. Лесно е да застанем насред тази бъркотия и да решим, че щетите са твърде големи, за да бъдат поправени. Съществува изкушението да си кажем, че ако нещата не са перфектни, не си струват усилията. Но историята на Неемия ни напомня, че стените не се градят във вакуума на мира. Те се градят насред противопоставяне, несигурност и хаос.
Неемия не е чакал враговете да си тръгнат или развалините да изчезнат магически. Призивът да водим и да обичаме изисква уникален вид твърдост. В Неемия 4:17 израилтяните работят с едната ръка и държат оръжие в другата. Това е реалността на християнския живот. Има едновременно изграждане на бъдещето на семейството, докато се борят за неговото оцеляване. Любовта се излива, дори когато няма отклик. Имаме избор да умрем за личния си интерес и желанието за комфорт, защото егоистичният живот е кухо, самотно съществуване.
Истинската свобода се намира в отказването от личния дневен ред. Когато кръстът се вдига ежедневно, както Христос е заповядал, резултатът не е нещастен живот. Това е единственият живот, който наистина има значение. Семейството е свещено съкровище, поверено ни като Божии пазители. Дори когато настъпи изтощение, дори когато напредъкът изглежда мъчително бавен, помнете, че се случва божествено дело. „Чудеса ще се случат въпреки бъркотията.“ Не позволявайте на настоящото състояние на дома да диктува бъдещето на наследството.
Тази истина трябва да се превърне в действие по време на ежедневните моменти, когато напрежението е високо и въздухът в дома е тежък. Това означава, че когато денят започне, не търсим причина за отдръпване или защита на егото. Има начин да се служи. Ако съпругът/съпругата са ви разочаровали, обичайте ги въпреки това. Ако детето ви върви по път, който разбива сърцето ви, молете се за него с едната ръка и дръжте вратата на сърцето отворена с другата. Борете се за това, което е останало. Доверете се на Бога да се погрижи за възстановяването на загубеното.
Няма нужда да сте перфектен родител или перфектен съпруг/съпруга, за да видите как Бог се движи. Бог не търси безупречни семейства. Той търси верни строители, които са готови да вдигат камък по камък. Всеки малък, умишлен акт на доброта е тухла в стената, която се възстановява. Всяка молитва, прошепната в тъмното, е оръжие срещу врага на дома. Продължавайте да строите и продължавайте да се борите.
РАЗМИСЪЛ
Има ли специфичен начин, по който може да послужите на труден член на семейството днес, без да очаквате нищо в замяна?
ДНЕШНАТА МОЛИТВА
Господи, представяме пред Теб разбитите семейства. Моля Те, прости изкушението да се отдръпнем, да защитим сърцето и да се съсредоточим само върху личното разочарование. Помогни ни да виждаме семействата си като свещени съкровища, които си ни поверил. Дай ни силата да продължим да строим с едната ръка и смелостта да продължим да се борим с другата. Ние избираме да оставим плановете си и да Ти се доверим, че ще върнеш живот в развалините. Нека Твоят мир обитава домовете ни, докато оставаме верни на делото, което си ни поверил. Амин.
Автор: Джентъзин Франклин