Обичам да пожелавам на близките ми хора Божиите милости, благости и щедрости да са винаги с тях.

Има много повече дълбочина в това пожелание, отколкото изглежда на първо четене.

Защо трите думи са в тази последователност?

Защото, ако Бог, на първо място, не е снизходителен и простителен спрямо нас, не само няма да получим нищо от Него, но и ще ни вземе дали здраве, дали успех, дали взаимоотношение, дали дори живот (да не бъде).

Защо „милости“ (мн.ч.), а не „милост“ (ед.ч.)? Защото не преставаме да грешим и след като сме повярвали в Него и сме се покаяли за миналите грехове, направени в неверие. Разликата между невярващия и вярващия не е в това, че единият греши, а другият – не. По-скоро е като между този, който се къпе и този, който не поддържа хигиената си. И двамата се цапат, но първият периодически се почиства и ухае добре, за разлика от втория. Как се почиства? С покаяние и поправяне на дела, навици, нагласи, характер. Периодически. Постоянно. Непрестанно… И с Божията непресекваща прошка и ежедневна милост. Ден след ден. Всеки ден.

Второ – благостта Му ни е нужна, защото означава добрина, сладост. Това е нещо, което придава вкус, цвят, аромат на живота. То не е просто придобивка на ценни неща, а е Божествен дар на правилна нагласа към живота. Ако Той не ни даде да почувстваме благодарност, наслада от дните си, дори да живеем в палат, да имаме на разположение всички удобства и лукс, пак ще сме сиви, унили, скучаещи, неудовлетворени. Колко богаташи се борят с неврози, параноя, депресия и са на антидепресанти и приспивателни поради неспокойната си душа?

Думата „благости“ е в множествено число, защото имаме нужда от благостта Му всяко утро, всяка нощ. Подобно е на нуждата от къпане. Не става веднъж и завинаги. Постоянно се нуждаем от освежаване, успокояване, утеха, насърчение за душите си.

Трето – щедростите са ни нужни, защото, колкото и ресурси да ни даде Бог – здраве, сила, време, пари, способност, ние някак успяваме да ги изразходим и пак да сме в нужда от тях. Чашата, колкото и да е голяма, бива изпита в един момент и има нужда да бъде напълнена пак. Ние сме чашата и имаме нужда от непресекващ извор, който да ни изпълва отново и отново, щедро, без държане на сметка, че сме били разточителни, без принуда да се свиваме, да мизерстваме, да сме притиснати в ъгъла.

Три думи, три семена, а колко много смисъл и живот в тях…

Божиите милости, благости и щедрости да са с всички вас, приятели!

Диляна Николова