Апостол Павел обяснява библейското даване със следните думи: Защото сме съработници на Бога; както вие сте Божия нива, Божие здание (1 Коринтяни 3:9). Когато знаем това, ние трябва да си напомняме, че трябва да ценим не само нашите дарби и притежания. Преди всичко, трябва да уважаваме човешкия живот. Начинът, по който разполагаме с дадените ни от Бога ресурси, определя каква е мисията ни в този свят.

Бог ни дава възможност да бъдем Негови съработници в това вечно дело на изкуплението, което касае целия свят. Това не означава, че Бог ни отнема нещо. Напротив, това е Неговият метод да осигури дарове на Неговите деца.

В Галатяни 4:1-2, Павел пише: Казвам още: Дотогава, докато наследникът е малолетен, той не се различава по нищо от роб, ако и да е господар на всичко, но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

След като сме призовани и поставени в Христовото тяло, онова, което се изисква от нас, не е резултат от нашите собствени сили или способности. Силата, вдъхновението и развитието в направлението на нашия живот, трябва да идват от Бога чрез действието на Светия Дух в нас. В противен случай нашият труд е напразно, и всеки растеж не е нищо друго освен себе праведни, човешки усилия.

Всичката сила, която ни е дадена, трябва да бъде насочена към това да угоди на Бога. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява (Филипяни 4:13). Когато размишляваме как да използваме по правилен начин дадените ни ресурси, ние често си мислим как да разпределяме финансите си така, че да даваме десятъци и приноси на Бога. Но както вече видяхме, нещата не са толкова прости. Всъщност те не се свеждат просто до разпределяне на нашето време, притежания, обкръжение или пък грижи за нашето здраве. Става дума за мотивацията на Христовия последовател да върши дела, които показват неговата или нейната вяра в Него.

За апостол Павел това включваше обучение за всяко нещо, което касаеше хората, поверени му от Христос. В 1 Петър 4:10 апостолът заявява:

Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея, един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.

Ако не използваме нашите дарби, може и да изгубим, онова, което имаме. Четем за това в Матей 25, защото не сме били отговорни спрямо онова, което Бог ни е поверил. Защо тогава очакваме Той да ни повери някакви други богатства или дарби?

Господ Исус казва: И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват (Лука 12:48).

Павел обяснява това по следния начин във 2 Коринтяни 9:6-7: Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

Бог няма нужда от вашите пари или вашите дарения, защото Той иска вашите сърца. Ето защо един драговолен дарител не дава насила или с колебание, а с радостно сърце. Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци, понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос (Колосяни 3:23-24).

На някои Божии деца са дадени дарби като поучаване, пеене или свирене на музикален инструмент. На моменти те може да са изкушени да използват тези дарби за тяхна лична прослава. Но онези, които използват своите дарби и таланти, за да прославят себе си тук на земята, а не търсят Божията слава, получават тяхната “заплата” тук и сега. Защо да се трудим, за да получим светско одобрение, когато можем да имаме много повече в небето? Нашето служение може да се различава, но Богът, на Когото служим, е Същият. При това, този, който сади и този, който напоява, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда (1 Коринтяни 3:8).

Всеки от нас има какво да даде. Можем да дадем нашите пари и/или време за благотворителност, да се сприятелим с някого, който е болен или самотен, да станем доброволци, да бъдем миротворци, учители или проповедници. Можем да се жертваме за нашите брачни партньори, за децата или родителите си. Може да си изберем професия, която е свързана със служение на другите или можем да извършваме всекидневните си задължения с почтеност и уважение към другите.

Апостол Павел казва следното в тази връзка: Така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос, и всеки от нас сме части един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека да пророкуваме съразмерно с вярата; ако е служене, нека постоянстваме в служенето; ако някой поучава, нека постоянства в поучаването; ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро; който управлява – да управлява с усърдие; който показва милост – да я показва доброволно (Римляни 12:5-8 NIV).

Помислете добре какви дарби може да предложите

Дарбите, които сме получили от Бога, не са само наши. Те са ни дадени, за да бъдат използвани с цел служене на Бога и на околните. Всички ние имаме уникални таланти и умения. Не всички сме огнени проповедници или богати дарители, но всички ние можем да дадем своя принос. Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза (1 Коринтяни 12:4-7).

Павел продължава, като споменава различни дарби, които са дадени на първите християни с цел изграждане на Христовата църква. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг – да говори със знание чрез същия Дух; на друг – вяра чрез същия Дух, а на друг – изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг – да върши велики дела, а на друг – да пророкува; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска (1 Коринтяни 12:8-11).

Когато Павел отправя своето прощално слово към старейшините в Ефес, той използва собствения си живот като пример за щедро раздаване. И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас в служене на Господа, с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос

(Деяния 20:18-21).

В стих 24 Павел продължава: Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господа Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. Hа практика Павел им казва, че той е готов да пожертва живота си, за да продължи да служи на Господ Исус Христос.

Как да даваме от времето си?

Някои от нас никога не разполагат с достатъчно време. И така, за да дадем на Бога от времето си, ние трябва да го планираме правилно. Времето не може да се спестява. Ако не го ползвате мъдро в понеделник, не можете да го спестите, за да го ползвате във вторник. Времето, което давате на Бога, е време, което отделяте специално за Него, независимо дали се касае за изучаване на Библията или молитва, или пък да помогнете на някого в нужда, или пък да посетите хора, които да утешите или насърчите.

Как да планираме времето си, за да даваме

Независимо дали трябва да изпълним някоя специална задача, дали трябва да пътуваме до съседен град, за да посетим роднини или приятели; да присъстваме на някакво събрание или да свидетелстваме на невярващи за Христос, трябва да предвидим и планираме колко време ще ни отнеме. Бог иска да планираме предварително, за да имаме време за задачите, които ни предстоят.

Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир (1 Коринтяни 14:33).

Обаче, нека всичко става с приличие и ред (1 Коринтяни 14:40).

Колко често сте си казвали: „Днес не успях да свърша нищо предвидено!” Вероятно сте планирали да свършите дадено нещо, но някой приятел е дошъл и сте прекарали часове в разговор с него, защото сте искали да се видите. В моята страна много хора (не само младите) използват своите мобилни телефони от сутрин до среднощ. Tе проверяват новините и времето, играят игри, разговарят с приятели, с часове четат публикации във Фейсбук, и често пъти вървят по улицата с поглед, забит в телефона и с глава, наведена към екрана. И изведнъж, денят е преминал неусетно!

Веднъж един християнски лидер от Индия ми каза следното: „Опитвам се мъдро да планирам времето си, но всеки ден получавам толкова много имейли, че ми трябват часове, за да напиша отговори. Tогава си дадох сметка, че всеки ден трябва да отделям време именно за тази цел, така че си планирах няколко часа специално за това.”

И така, планирайте времето, което ви е нужно, за различните дейности в ежедневието. Избягвайте да си пилеете времето в гледане на телевизия или слушане на радио, дълги разговори с приятели, или с колеги от офиса, или вършене на ненужни неща, които можете да пропуснете. Опитвайте се да си спомните къде сте поставили нещата си, тъй като статистиката показва, че средно човек губи по пет часа на седмица, за да търси неща, които е загубил!

Умножавайте времето си с цел да го инвестирате в Божието царство. Във всичко, което вършите, си задавайте въпроса: „Защо върша това? Важно ли е?” Научете се да казвате „не” на другите и на себе си. Вместо това, отделете най-ценното си време за Бога: в изучаване на Божието слово, в молитва и в прекарване време с хора, които имат нужда да чуят за Христос.

Автор: д-р Ларс Дънберг