Нагласила съм се да ям баница. Соленичко.
Но ми предлагат торта Гараш. И отказвам, защото вече съм се настроила за друго.
После през деня така ми пристъргва за сладко, ама няма….
Искам да си поживея.
Предлагат ми брак. Рано ми е.
После ми се иска семейство. Късно е.
Много примери могат да бъдат дадени в тази посока.
Сякаш всичко е наопаки…
Всичко не е в точния момент. Когато дойде, нямам нагласата. Когато имам нагласата – вече го няма.
Дали светът ми е на въпреки? Или аз съм наопаки?
Мога ли да променя света, обстоятелствата, околните? Трудно, често невъзможно. Но мога аз да се постарая да вляза в ритъм. Като скачащ на въже, който или ще се съобрази с въртящото се въже, или то болезнено ще го перне…
Сатана казва на Фауст за себе си, че е дух, който отрицава… Който все е наопаки, все саботира, слага прът в колелата, пречи на движението, изкарва от ритъм.
Не е нужно дори да прави зло, достатъчно е да внесе объркване, хаос, безредица, неуравновесеност, непостоянство, колебание…
Бог е ред, предвидимост, що касае добрината Му, постоянство, неизменност. Той носи мир, смелост, решителност, отговорност на имащите контакт с Него.
Някои искат да Му угодят с големи жестове и дори жертви – големи дарения, трудоемки и времеемки служения…
Дори да знаеш и най-сложните стъпки на даден танц, да си облечен в най-елегантния костюм, да говориш с най-галантни думи на партньора си, ако не си в синхрон с него, сбутвате се, настъпвате се. Какво от това, че си положил толкова усилия?
Откликване, съгласуване, съгласие, съобразяване… Защо не и послушание?
Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на Господа, както послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. (1 Царе 15:22)
Горните думи са изречени от пророк към един непослушен цар.
Нагласи, очаквания, собствено мнение, пристрастия, своеволие, предпочитания. Липса на готовност да го направим точно сега, несъгласие, вътрешна съпротива спрямо чуждо мнение, предложение или спрямо случващото се…. Колко ли пъти е внушение и подтик от духа, който отрицава? И е прът в колелото на общото дело, на взаимността, на успеха?
Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят? (Амос 3:3)
Божият човек има Божий характер, известен с Божия мъдрост. Тя, на свой ред, според апостол Яков, се вижда от делата (не от думите). Тя е чиста, кротка, умолима, примирителна.
Кротост, мир с човеците и Бога, отстъпчивост, откликване, съгласие, послушание.
Ами няма ли го… „танцът“ с Бога, и с човеците няма да се получава.
Няма баница. И Гараш няма.
Има въже, което периодически ни перва.
Автор: Диляна Николова