Когато духът ни се изтощи от многото светски шум, той усеща болезнено прагматизма и дори всяко нашепване от егото. Тогава, за да се съхрани той може да блокира ума и това се предава на тялото. Много често ние пренебрегваме истинската почивка, защото не разбираме, че тя не е просто липса на физическа активност, а състояние на духа и ума.
Нуждата да си починем е много изкривена от света с цел да бъдем поставени отново в ролята на потребители. Всъщност за една истинска почивка ние се нуждаем от съвсем достъпни неща (за всеки човек), от които се нуждае духът ни, защото само почивката в пълно съгласие с личния дух ни връща към баланса. Тя ни помага да погледнем на времето си земята не като на състезание, а като на мисия с вечна стойност. Ако сме схванали вярно концепцията за смисъла, който би ни удовлетворил в края на пътя ни, ще разберем и жизнено важната нужда да си починем – истински в Божието време.
Как на практика изглежда това и какъв ресурс ни е нужен?
Отговорите са прости и твърде бюджетни! Въпрос на личен избор и малко количество воля ще освободят в нас потенциал, за който дори не подозираме! Нещо повече – тази почивка може би ще даде отговори на много съществени въпроси, които ни вълнуват, а може и да промени изцяло схващането ни лична мисия в живота ни! Ето пет опорни точки, на които можем да планираме своят “рестарт”:
*Да влезем в абсолютен информационен пост. За времето, което избираме да си починем пълноценно от светския шум, е нужно просто да го затворим. Минимум 48 часа без новини, социални мрежи и всякакви разсейващи съзнанието ни външни стимули. Дори без да усетим ние ще бъдем успокоени още след 24-тия час, защото умът ни ще активира само почистването на натрупания стрес.
*Да направим пълна капитулация на плановете си. Важно е поне за този кратък двудневен период да отмахнем всеки план и да се отпуснем от напрежението дори на елементарните си графици и навици. Абсолютно важно е да правим САМО това, което момента изисква, без грам стремеж към продуктивност.
*Да се самоосвободим от вина. Трябва да приемем почивката като свещено задължение, а не като мързел. Бог е заложил тази концепция още при създаването на света. Задължителния балансиран ритъм на дейност и почивка ни освобождава от натиска и светската манипулация на “бързо развиващия се динамичен свят”.
*Сега вече е ВАЖНО да захраним духа си! Трябва да заменим светските удоволствия и шумове с тишина, съзерцание, време сред природата, усамотение. Концепцията за “мантри” (които са духовно опасни, когато не познаваме естеството им), може да се замени с обикновената молитва. Тя ще балансира ума ни толкова бързо, че ще сме жадни за текстове, които да донесат новия вид (оздравителна) здравословна храна.
*И накрая, но не на последно място. Важно е да спрем да анализираме миналото си и да анулираме притесненията си за бъдещето! Фокусът върху настоящето е единствената вярна концепция за “Божието време” и то се преживява сега!
„Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.“ (Матей 6:34)
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:6-7)
Концепцията за “Божието време” надхвърля човешкото разбиране за време и графици! Там няма нито часовник, нито календар. Това е пълно освобождение за духа. Той започва сам са търси освобождението си и да изгражда различни причинно следствени връзки. Той ни освобождава и ни показва смяната на фокуса, посоката и новото начало.
Нашият дух може да работи пълноценно единствено когато е в пълноценна връзка със Светия Дух и Божието благоволение. Те се намират на мястото, където оставим светската си забързаност и се освободим от веригите на его и плът.
Смяна на фокуса. Доверие в процеса. Отказ от контрол и … Духовно координиране. Тези избори ще ни дадат различна перспектива за нашата почивка и за личната ни мисия, наречена живот. Те ще заменят стреса на линейното, количествено време с мира и хармонията от качественото, предвидена от Господ за всеки човек лично време тук и сега!
Ружа Стойкова