Археолози откриха в Йерусалим първия известен калъп за изработване на лица на глинени фигурки от епохата на Първия храм.

Находката е на около 2600 години и показва, че поне част от тези фигурки са били произвеждани в самия Йерусалим. Лицето се оформяло в калъпа, тялото се изработвало отделно на ръка, след което двете части се съединявали и изпичали.

Подобни предмети са откривани из цяла Юдея в жилища, дворове, улици и битови насипи. Това ги поставя не само в религиозната сфера, а и в самата тъкан на всекидневния живот, защото духовното и национално средище е Храмът и около него са живели семейства със свои традиции и обичаи, част от които вероятно са били активно обсъждани. Това показва общност, в която силният център е съществувал редом с пространство за различни всекидневни практики.

Тук се очертава любопитна историческа приемственост. Еврейската традиция съчетава силна принадлежност с култура на въпроса, тълкуването и спора. Спор в рамките на общия смисъл, а не разрушителен за него.

Съвременната държава Израел запазва тази древна културна ценност и я развива в нейната модерна форма. Демокрацията се развива заедно с националната идентичност: обща държава, обща отговорност и широко пространство за различни гласове в рамките на общия смисъл.

Тъкмо това е трудно за идеологии, които търсят единството чрез силово наложена еднаквост. За тях различният глас е заплаха. За една отворена и уверена общност той е част от начина, по който тя се поправя, адаптира и остава жива.

Един малък калъп от древен Йерусалим красиво илюстрира тази култура. Преди 2600 години – Храмът и множеството домове около него. Днес – демократичната държава и множеството равноправни граждани, които я съставят

Източник: НЕГЕВ, организация на приятелите на Израел в България