Андрю Брънсън прекарва 23 години в основаване на църкви в Турция. Когато е арестуван по обвинения в шпионаж и тероризъм и затворен в турски затвор за две години, той очаква Бог да е близо. Вместо това Бог мълчи. Пред хиляди делегати на конгреса Arise Asia 2026 в Манила, Брансън споделя, че Божието мълчание е най-важното изпитание в живота му.

Брънсън е американски мисионер, който стана център на международен дипломатически конфликт преди освобождаването си през 2018 г. На конгреса в Манила той разказва за служението си в Турция. Той описва страната като най-голямата неевангелизирана нация в света. Там повечето хора никога не са срещали християнин и в повечето градове изобщо няма църква. Преди да стане мисионер Андрю се моли със следната молитва:

„Боже, приближи ме толкова близо до сърцето Си, че да имам власт да предизвикам съживление.“

Той се моли за духовна власт и помазание, за да разпространи Божието царство в страната. Но молитвата отива в посока, която не е очаквал.

„Бог ме фокусира върху първата част на тази молитва“, казва Брънсън. „Да бъда привлечен близо до сърцето Му.“ В продължение на години той и съпругата му Норин търсят нов вид съзнателен глад за Бог – практическо и ежедневно общуване с Бога, а не абстрактно желание. Бог отговаря на молитвата им.

След това идва арестът. Брънсън е обвинен, че е шпионин и терорист. Той е държан в турски затвори две години, като над него висят три доживотни присъди. Андрю е убеден, че причината е лукавият, но присъдата е допусната от Бога с мисия. Той признава, че в затвора е бил съкрушен – емоционално, физически, психически. Иизпаднал в духовна криза, защото не усещал реално Божието присъствие.

Съпругата му Норин, която е арестувана заедно с него две седмици преди освобождаването си, отказва да напусне Турция. Хората я призовават да се прибере у дома в Съединените щати и да остави Бог да се грижи за съпруга ѝ. Въпреки това тя остава, проявявайки жертвена любов.

С три доживотни присъди пред себе си, Брънсън казва, че непрекъснато мисли за семейството му, трите му деца и съпругата му. Желанието му да бъде освободен го поглъща. Четейки писмото на Павел до филипяните един стих приковава вниманието му: „Всеки търси своите интереси, а не интересите на Исус Христос.“

Следват дни на душевна борба, в която побеждава любовта му към Бога. Той споделя, че най-трудно за него е било хвалението, защото не е имал сили за него, но след като е насърчен от съпругата си, успява да прекарва всяка вечер по цял час в хваление към Бога.

През втората година той добавя нещо още по-странно към своето ежедневие. Решава да танцува. Пет минути на ден, сам в килията. Рецитира думите от Матей 5: „Блажени сте, когато ви гонят и лъжливо говорят против вас всякакво зло заради мен. Радвайте се и се веселете.“

Мисионерът споделя, че не е чувствал никаква радост, но въпреки това е хвалел и танцувал пред Бога. Други затворници наблюдавали през килията и предполагали, че е полудял.

Осемнадесет месеца след началото на ареста, турските власти го преместили в друг затвор за процеса му – обратно на мястото, където за първи път се усещал съкрушен. Последвали още дни на самота и плач в мрака. Той викал към Бога: „Къде си, Боже? Защо не се намесваш? Защо си толкова далеч? Защо си толкова мълчалив?“

Тогава той се чул да изрича думите: „Обичам те, Исусе. Обичам те, Исусе. Обичам те, Исусе.“

Осъзнал, че това е неговата лична победа. Да обича Исус, дори когато Бог мълчи и той се чувства изоставен и наранен от враговете си. Дал си сметка, че през всички тези самотни години на изпитание, Господ му е помогнал да се отъждестви с Христос и да стане подобен на Него. Всеки път, когато реагирал на страданието по примера на Христос, това го доближавало до Божието сърце.

Брансън завършва посланието си с молба към делегатите да се посветят на мисионерско служение и да пресметнат цената. Той признава, че това ще е свързано с трудности. Ако, обаче, Бог е първи приоритет, всичко останало в живота на християнина ще се подреди правилно.

Източник: Christian Daily International