Църквата винаги ще бъде малцинство, винаги. Не сме създадени да бъдем мнозинство. Създадени сме да устоим докрая. Но докато Бог не направи всички неща нови, нови небеса, нова земя, нов Йерусалим, където ние сме единствените обитатели, винаги ще бъдем малцинство. Не се стремете да бъдете мнозинство, защото няма да бъдете. Широк е пътят към унищожението, тесен е пътят към спасението.
Разбирате ли? Като начало, ние не сме от този свят. Ние сме граждани на небесните места. Ако искате да бъдете като света, вижте какво ще се случи, защото Този, Който е във вас, е по-велик от Този, Който е в света. Те са от света, следователно, те говорят като от света и светът ги чува. Светът ще ви чуе, когато му говорите това, което иска да чуе. Светът няма да ви чуе, ако говорите истината.
В един или друг момент всички сме се чувствали като Илия, когато бягаше за живота си от нечестивата Йезавел. Тя се беше заклела да го убие. След 40-дневно пътуване той стигна до планината Хорив. Скри се в една пещера, където имаше следната среща с Господа:
И там влезе в една пещера и пренощува на това място. И ето, словото Господне дойде към него и Той му каза: „Какво правиш тук, Илия?“ А той отговори: „Аз бях много ревностен за Господа, Бога на Силите, защото израилтяните изоставиха Твоя завет. Събориха Твоите олтари и убиха Твоите пророци с меч. Само аз останах, и те искат да отнемат живота ми.“ (1 Царе 19:9-10)
След това Господ мина и силен вятър разкъса скалите на планината, земята се разтресе и избухна огън. Тогава тих, слаб глас повтори предишния въпрос: „Какво правиш тук, Илия?“ На което Илия даде същия отговор, че е единственият останал, който беше ревностен за Господа.
Тогава Господ каза на Илия:
„Но Аз запазих седем хиляди в Израил, всички, чиито колене не са се поклонили пред Ваал, и всеки, чиито уста не са го целували.“
Макар че никога няма да бъдем мнозинство в този свят, Бог винаги има верен остатък. Дори във времена и на места, където се чувстваме сякаш сме съвсем сами. Може да сме сред малцината по отношение на верността и отдадеността си на Господа. Един от основните проблеми за мнозина днес е намирането на такива сред остатъка и църковното тяло, където те се срещат. Много църкви днес са планират да увеличат броя на вярващите чрез програми за растеж на църквата, вместо основните им усилия да бъдат насочени към спасяването на души.
Като граждани на небето, живеещи на земята, трябва да е забележимо, че сме отнякъде другаде. Това важи и за хора от други страни, които се преместват. Колко повече тогава трябва да даваме на хората причина да питат: „Не сте ли оттук?“
1 Петър 2:11-12:
Възлюбени, моля ви, като пришълци и странници, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата. Дръжте се благоприлично между езичниците, та когато ви хулят като злодеи, да прославят Бога чрез добрите ви дела, които забележат.
Думата „пришълци“ може да се преведе като „чужденци“ или дори „пришълци, пребиваващи в чужбина“. Думата „странници“ носи подобно значение; „този, който живее извън родината си“. Възлюбеният ученик Йоан предава същата идея в 1 Йоан 3:1-3:
Вижте каква любов ни е дал Отец, за да се наречем Божии деца! Затова светът не ни познава, защото не Го е познал. Възлюбени, сега сме Божии деца; и още не е открило какво ще бъдем; но знаем, че когато се яви, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.
Ние не сме от този свят, което означава две основни неща: 1) Трябва да се чувстваме не на място тук като чужденци и 2) Другите трябва да знаят, че „не сме оттук“. Така че, ако се чувствате сякаш сте единственият християнин на работа, в училище или дори в собственото си семейство, помнете, че не сте сами и има и други като вас. Не се променяйте, за да станете част от мнозинството, но помнете, че сте странник и поклонник. Този свят не е вашият дом и най-важното е, че някой ден всички ще се приберем у дома.
Въвъ 2 Солунци 2:1а четем:
А сега, братя, относно пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, ви молим…
Гръцката дума, преведена като „събиране“, означава „цялото събрание, събрано заедно“. Фразата „при Него“ показва мястото на срещата, която според Исус в Йоан 14 е в дома на Неговия Отец. И така, нека това ви бъде напомняне с „тих, нежен глас“ днес, че никога не сте сами. Бог е с вас и във вас и някой ден всички ще бъдем заедно, където е Той. Пълнотата на радостта и удоволствията завинаги ще бъде наша и ние вече няма да бъдем странници и пришълци в този свят.
Ела, Господи Исусе!
Автор: Амир Царфати