Вплетени сме в мрежа. Спасително хванати сме в мрежа. Красиво замислена и изплетена от Бога мрежа – Неговата Църква. За да я роди и изгради в хилядолетията, Той прати на земята Светия Си Дух. Чрез Него да твори Царството Си на земята. И чрез нея да продължава да спасява от ада човеците. Колко вплетени в нейните живи влакна може да бъдем? Имаме ли ново сърце, спасително да се разтягаме над морето от хора, когато Той замахне? Дали няма да се прокъсаме?
Господ Исус Христос два пъти каза на учениците Си в лодката да хвърлят мрежите в Галилейското езеро. Първият път трябваше да е надълбоко. Тя се прокъса от множеството риби. Дойдоха и други лодки на помощ. Щяха да потънат и едва издърпаха на сушата улова (Евангелие на Лука 5:4). Вторият път се случи след Възкресението на Исус.Трябваше да я хвърлят отдясно на лодката отново в Тивериадското езеро. Бяха 156 едри риби, но мрежата не се прокъса. Евангелието на Йоан 21:6 разказва случилото се. Защо така?
Без Божията помощ може да се скъсаме. Между себе си и другите, вътре в себе си и с Него. Но Господ вече изкупи чрез жертвата на кръста и Възкресението здравината на оплетените въжета.
Като несъвършени човеци винаги може да се скъсаме. Очите в мрежата могат да се съдерат. Или защото сме немарливи и нечувствителни. Кой би закърпил нашите съдрани отношения, ако не ние, самите?!
Пробойните искат грижливо отремонтиране. Как ли? Като всеки се огледа в другия. Като се взре надълбоко, за да открие Божията милост и план за човека отсреща. Ще отгатне със сърцето си, че при опън въжето поддава. Тогава ще вземе иглата на прошката и милостта и ще шие. Кротко и търпеливо ще скъсява разстоянието, докато не сме се отдалечили прекалено много. Зорко ще следи да изсушава мократа мрежа от сълзи на разочарование. Няма да я захвърля на тъмно и влажно. Там ще я изяде плесента на забравата.
Мухълът на обидата ще вмирише отношенията. Непочистени рачешки щипки ще дерат влакната на обходата. Миризливи остатъци от змийски съмнения ще жилят. Мирът между нас ще прогние. И ще бъдем готови да не се подчиним на Божия призив. Ще предпочитаме да си стоим непотребни в комфорта си на припек. И от суета ще започнем да критикуваме всичко подред: влакното, възлите, оловото, солената вода, морето, че и майсторлъка на Рибаря.
По човешки може да скъсаме мрежата като я изтегляме от водата. Рязко ли е – ще счупи човекът. Вместо да го извадим на светло от дълбокия грях и пустота, ще го повредим с нетърпение. Рязкото осъждение не е добро. Нито имаме право на това. Чувстваме ли болката, когато другия го боли и се мята като риба на сухо в незнанието си?!
По човешки може да не искаме пак да ни хвърлят в дълбокото. Там където ни дърпат тежките оловни топчета – към дъното. Може би сме били доскоро и самите ние там. В тинята и подмолите на греховните коренища. Но ще трябва!Заради Слънцето на Божията любов, което слезе и в ада, за да ни плати живота. Не само тук, но и във вечността.
Да поемем въздух заедно като Божия мрежа. Да пуснем Святия Дух да ни напълни като купол любов.Да полетим високо над духа си и се влеем в Неговия Дух. Да се разпънем към хората и да полетим надолу към морето. Смирено да паднем в молитва на колене за чуждата болка. Да оближем тинята и наносите от тежкото бреме на ближния. Да се държим здраво срещу идващите вълни и да устоим на напора им. И дружно да затворим кръга на мрежата. Така че ни една малка рибка да не избяга от гласа и топлината на Слънцето.
Мрежата няма да се скъса, ако сме единни като църква. И лодката няма да потъне. Бог я държи и удържа векове и векове чрез жертвата на възкръсналия Христос! Той роди и възрастява една Църква на земята. И скоро ще се върне за нея.
Таня Самоковлиева