И тъй, като сме обградени от такъв голям облак свидетели, нека и ние отхвърлим всяка тежест и грях, който ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в състезанието, като гледаме към Исуса, начинателя и усъвършенствателя на вярата ни, Който, заради радостта, която Му предстоеше, изтърпя кръста, презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
(Евреи 12:1-2)
В състезанието на вяра можем да бъдем възпрепятствани от „греха, който ни оплита“. Докато тичаме в това духовно състезание, врагът ще ни кара да се спъваме. Това често се случва след най-великите победи. В един момент си мислим: „Бог действа! Сега ще видя обещанието Му да се сбъдва“. След това ситуацията ни се преобръща, спъвайки вярата ни. Казваме си: „Господи, мислех, че това е моят пробив. Сега нещата са по-лоши от всякога.“
Къде тогава е нашата надежда? Намираме обяснение в края на стиха. Там авторът ни напомня, че Бог е поставил това състезание пред нас. Въпреки че обстоятелствата ни карат да се съмняваме и лесно се спъваме в греха, състезанието, в което участваме, е допуснато от Бога.
Насърчени сме да издържим, като не отклоняваме погледа си от Исус. Нашето състезание няма за цел да се сдобием с вяра. Не можем да се справим сами. Трябва да се обърнем към Христос, за да ни даде вяра, защото Той е основателят и усъвършенствателят на нашата вяра.
Господ Исус Христос вдъхва вяра в сърцата ни. Какво прекрасно нещо! Много преди да ни призове да се включим в това състезание, Той вдъхва вяра в нас. Христос допуска това състезание, за да види целите Си изпълнени.
Братко, кажи ми, какво се случвас вярата, която Бог е засадил в сърцето ти?
Чувстваш ли, че е умряла?
Уморен ли си, след като си се спъвал толкова много пъти?
Приятелю, не се отчайвай!
Бог е обещал да вдъхне вяра в теб и това включва възраждане на вярата, която някога си имал.
„И така, вярата е от слушане, а слушането е чрез Словото Христово“ (Римляни 10:17).
Ако обещанието все още не е изпълнено, бъдете уверени, че Бог работи по усъвършенстването на вярата ви.
Автор: Д. Уилкерсън
Източник: World Challenge