„Онези, които се надяват на Господа, ще подновяват силата си. Ще се издигат с криле като орлите; ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“
Исая 40:31
Обичам това обещание. Кой не иска обновена сила?
Но има едно условие: „онези, които се надяват на Господа“. В друг превод се казва „онези, които чакат Господа“.
И точно тук се затруднявах дълго време. Защото наистина не знаех какво означава това на практика.
Аз съм много практичен човек. Човек от типа „искам да разбера това“. Когато имам проблем, правя план. Да седя и да чакам? Да се надявам без да действам? Това го чувствах като неестествено. Чувствах го като губене на време, когато бих могла да реша проблема.
Но с времето, с Божия помощ се научих да чакам да се надявам на Него.
И така, как всъщност изглежда да „чакаш Господа“? Знам какво е чувството да чакам лекарски преглед- да се разсейвам докато се тревожа. Или да чакам имейл- постоянно да обновявам телефона си. Но да чакам Господ за обновена сила?
Разбрах, че чакането на Господ не е пасивно. Това е активна зависимост. Това е признаване, че не мога да генерирам нито силата, от която се нуждая, нито позицията, за да я получа от единствения източник, който я има. Това е насочване на надеждата ми към Бог, вместо към собствената ми способност да се справя.
На практика това изглежда като спиране. Когато съм изтощена и инстинктът ми е да натисна по-силно, трябва съзнателно да спра. Тогава се обръщам към Бога: „Господи, нямам това, от което се нуждая. Ти имаш. Чакам Теб.“
Понякога това е отваряне на Писанието и четене на обещания за Неговата сила. Понякога е седене в мълчание, вместо трескаво да се боря. Понякога е честно поклонение: „Господи, празна съм и имам нужда от Теб.“
Какво не е: опит да събера сили в собственото си безсилие още веднъж.
Какво е: признаване, че не мога, и доверие, че Той ще го направи.
Днес, ако сте изтощени, започнете оттук.
Спрете да се борите. Обърнете се към Него. Поискайте това, от което се нуждаете. След това се доверете, че обновената сила ще дойде, може би не мигновено, но ще дойде. Непременно!
Защото Бог е обещал, а Той е верен Бог!
Калина Касева