След няколко дни започва Рош аШана – началото на новата 5787 година от Сътворението на света според еврейската традиция.
Рош аШана не е просто началото на още една година в календара. Това е момент, в който сякаш за кратко спираме забързания ход на ежедневието и се обръщаме навътре – към себе си, към изборите, които сме направили, към хората, които сме срещнали, към доброто, което сме сторили, но и към грешките, които сме допуснали.
И неслучайно един от най-силните символи на Рош аШана е шофарът. Еврейската традиция повелява да чуем неговия звук – древен зов, който от хилядолетия призовава човека да се събуди духовно, да се вгледа в себе си и да си спомни кое е истински важно. Звукът на шофара не е просто част от празничния ритуал. Той е зов към съвестта, зов за равносметка, зов за промяна и ново начало.
Десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур (Деня на изкуплението) са сред най-съкровените дни в еврейската традиция. Дни на равносметка, покаяние, прошка и промяна. Дни, в които човек трябва да погледне честно към себе си и да си зададе въпроса не само какво е направил през изминалата година, но и какъв човек иска да бъде през следващата.
Юдаизмът ни учи на нещо дълбоко човешко: всеки може да сгреши.
Да грешим е част от човешката природа. Никой от нас не преминава през живота, без да е наранил някого, без да е взел погрешно решение, без да е казал дума, за която по-късно е съжалявал.
Но еврейската традиция ни учи и на нещо още по-важно – човекът не е заложник на своите грешки.
Всеки има не само правото, но и задължението да се поправи. Да поиска прошка. Да прости. Да има смелостта да признае, че е сгрешил. Да промени посоката. Да стане малко по-добър от човека, който е бил вчера.
Това е смисълът на тшува – дума, която често превеждаме като „покаяние“, но чието по-дълбоко значение е „завръщане“.
Завръщане към доброто. Към ценностите ни. Към хората, които обичаме. Към самите нас и към онова, което искаме да бъдем.
Може би именно това е едно от най-красивите послания на Рош аШана: докато човек е способен да осъзнае грешката си и има смелостта да я поправи, винаги съществува възможност за ново начало.
Нека през оставащата седмица преди настъпването на 5787 година всеки от нас намери малко време за тишина и равносметка.
На кого дължим едно „благодаря“?
На кого трябва да кажем „прости ми“?
На кого самите ние трябва да простим?
И най-вече, какво можем да променим в себе си, за да направим следващата година поне малко по-добра – за нас, за семействата ни, за приятелите ни и за обществото, в което живеем?
Защото новата година не започва просто със смяната на една цифра в календара.
Тя започва в самите нас и с решението да бъдем по-добри, да поправим онова, което можем, и да започнем отново.
Нека 5787 година бъде година на здраве и живот, на мир и надежда, на повече доброта и човечност.
Нека домовете ни бъдат изпълнени с обич, детски смях и топлина. Нека имаме до себе си хората, които обичаме, и никога да не забравяме колко безценни са миговете, които споделяме с тях.
Нека новата година донесе истински и траен мир на Израел и на целия регион – мир, в който Хамас, Хизбула и всички терористични организации ще останат в миналото, а децата на Израел и на всички народи в Близкия изток ще растат без страх от войни, ракети и омраза.
Нека бъде година, в която строим повече мостове и издигаме по-малко стени. Година, в която намираме сили да прощаваме, мъдрост да признаваме грешките си и смелост да защитаваме доброто.
И когато прозвучи шофарът, нека неговият древен глас ни напомни, че винаги можем да се върнем към доброто и винаги можем да започнем отначало.
И нека бъдем записани в Книгата на живота за една добра, сладка и мирна година.
Нека 5787 бъде година бъде изпълнена с повече светлина и повече надежда за всички нас!
Автор: проф. д-р Алек Оскар