Десетият ден след Рош аШана – еврейската Нова година.

Йом Кипур – Денят на изкуплението и покаянието. Най-свещеният ден в еврейския календар, описан подробно в библейската книга Левит 16 глава.

Ден, който ни напомня за едни от най-дълбоките основи на нашата вяра и идентичност.

Защото всеки човек греши.

Всеки от нас понякога наранява друг човек, казва думи, които не е трябвало да казва, взема неправилни решения или се отклонява от пътя, който би искал да следва.

Но Библията ни учи и на нещо изключително важно – човек винаги има възможност да осъзнае грешката си, да се промени, да поиска прошка и да се опита да поправи стореното.

Именно в това е един от най-дълбоките смисли на Йом Кипур.

Мой житейски принцип е винаги да оставям вратата отворена и да приемам извиненията на хората, които са ме обидили или наранили.

Защото сме хора.

Защото грешим.

И защото вярвам, че човек трябва да получи възможност да поправи грешката си, когато искрено я е осъзнал.

Но има огромна разлика между истинското покаяние и формалното извинение.

Понякога около Йом Кипур чуваме:

„Ако съм те обидил или наранил, прости ми.“

Но ако знаеш, че си обидил някого, ако знаеш, че си го наранил с думите или действията си, няма „ако“.

„Ако съм те наранил“ не е истинско поемане на отговорност. То оставя съмнението дали изобщо признаваш стореното.

Истинското покаяние започва с много по-трудните думи:

„Сгреших.“

„Нараних те.“

„Не трябваше да постъпвам така.“

„Моля те да ми простиш.“

И тези думи трябва да бъдат казани лично на човека, когото сме наранили.

Защото на Йом Кипур търсим прошка от Бога, но юдаизмът ни напомня, че за грешките, извършени спрямо друг човек, не е достатъчно просто да се обърнем към Бога. Трябва да се обърнем и към човека.

Да признаем конкретната си грешка.

Да поискаме конкретно неговата прошка.

И най-важното, да положим усилия да не повтаряме същото.

По традиция в продължение на около 25 часа евреите се въздържат от храна и вода, оставяйки настрана ежедневните грижи и материалното, за да се отдадат на молитва, размисъл и покаяние.

Но постът сам по себе си не ни прави по-добри хора.

Йом Кипур ни кара да погледнем честно към себе си и да се запитаме:

Къде сгреших?

Кого нараних?

На кого дължа извинение?

Какво мога да поправя?

И какъв човек искам да бъда през следващата година?

Защото истинското покаяние не е просто да съжаляваме за миналото.

То е да поемем отговорност за него и да вземем решение да бъдем по-добри в бъдеще.

А прошката също изисква сила.

Затова вярвам, че когато някой намери смелостта искрено да признае грешката си и да поиска прошка, трябва да оставим вратата отворена.

В края на тези свещени дни си пожелаваме:

Гмар Хатима Това!

Нека бъдем записани и подпечатани в Книгата на живота.

Нека бъдем здрави.

Нека имаме силата да прощаваме, но и смелостта да поискаме прошка.

Нека имаме мъдростта да признаем грешките си, вместо да ги оправдаваме.

И нека в новата година сме поне малко по-добри хора.

Автор: проф. д-р Алек Оскар