Израел е апартейд държава. Да, ама НЕ!

Целият свят се е вторачил в Израел.

Израел е обвиняван за почти всичко. Израел е сочен с пръст, осъждан и заклеймяван. А едно от най-тежките обвинения, които непрекъснато чуваме, е: „Израел е държава на апартейда.“

Но нека оставим лозунгите настрана и погледнем фактите.

На последните парламентарни избори в Израел избирателната активност достигна впечатляващите 77,9%. Над 5,7 милиона граждани упражниха правото си на глас.

А резултатът?

Арабските партии спечелиха 19 места в 120-членния Кнесет. Това са близо 16% от всички депутати!

Нека повторя: в държавата, която някои упорито определят като „апартейд“, арабските граждани гласуват, създават политически партии, избират свои представители и могат да участват в управлението на страната.

И тук има още един изключително важен факт.

Сред представителите на арабските политически формации има личности, чиито изказвания и позиции по отношение на терористичното нападение на Хамас от 7 октомври 2023 г. предизвикаха основателно възмущение.

Докато някои арабски лидери категорично осъдиха насилието срещу невинни граждани, други направиха изявления, които поставиха под съмнение тяхното отношение към едно от най-ужасяващите терористични нападения в съвременната история.

И въпреки това арабските политически партии участват в изборите, печелят парламентарни места и могат да влияят върху бъдещото управление на Израел.

Помислете само върху този парадокс.

Държавата, обвинявана в апартейд, предоставя политическо представителство и на партии, чиито представители открито оспорват нейната национална идентичност и фундаментални политически принципи.

Нека задам един съвсем прост въпрос.

Можете ли да посочите поне една арабска или мюсюлманска държава, в чийто парламент близо 16% от депутатите са евреи?

Или поне 10%? Пет процента? Дори един процент?

Трудно, нали?

В много държави от Близкия изток, в които някога са живели многобройни и процъфтяващи еврейски общности, днес почти не са останали евреи.

А в Израел близо една пета от населението са арабски граждани.

Те са лекари, учители, университетски преподаватели, съдии, адвокати, предприемачи, журналисти, депутати и дипломати.

Арабски лекари лекуват еврейски пациенти. Еврейски лекари лекуват арабски пациенти. В университетите учат заедно, в болниците работят заедно, а арабски граждани заемат високи позиции в съдебната система.

Арабски съдии са участвали дори в съдебни процеси срещу най-висши представители на израелската държава.

Има ли дискриминация в Израел? Да.

Има ли социални неравенства, политически противоречия и нерешени проблеми? Безспорно.

Но съществуването на дискриминация не означава автоматично съществуването на апартейд.

Разбира се, положението на арабските граждани на Израел и това на палестинците в Западния бряг и Газа са различни въпроси. Политиките в палестинските територии заслужават отделен, сериозен правен и политически анализ.

Но е недопустимо сложният израелско-палестински конфликт да се използва като оправдание за отричане на демократичните институции и политическите права, които съществуват в Израел.

Израел е единствената държава в света, създадена като национален дом на еврейския народ. Но това не пречи на милиони арабски граждани да участват в нейния политически, икономически и обществен живот.

И най-интересното?

Днес тези 19 депутати от арабските партии могат да се окажат решаващи за това кой ще управлява Израел.

Не защото някой им е подарил политическо влияние, а защото гражданите са ги избрали.

Това е същността на демократичното представителство.

Израел не е съвършена държава. Никоя демокрация не е.

Но когато говорим за Израел, трябва да прилагаме същите критерии, които прилагаме към всяка друга държава.

Не двойни стандарти. Не избирателно възмущение. Не колективна вина.

Защото критиката към Израел е напълно легитимна. Но демонизирането на Израел, отричането на неговата демокрация и правото му на съществуване не са защита на човешките права.

А когато някой отново ми каже, че Израел е държава на апартейда, ще го попитам:

В коя друга държава от Близкия изток политическите представители на едно национално малцинство могат да получат близо 16% от местата в парламента и потенциално да определят кой ще бъде следващият министър-председател?

Ще очаквам отговора.

Автор: проф. д-р Алек Оскар