„Зла империя.“ Това определение за Съветския съюз, дадено през 1983 г. от тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън, се превръща в знаково. Рейгън използва това сурово осъждане на тоталитарната съветска система отчасти заради системните ѝ нарушения на човешките права, включително използването на методи и медикаменти от психиатрията за заглушаване на политическите опоненти.

За съжаление, старата поговорка, че „историята се повтаря“, отново се оказва вярна: при сегашния лидер на Русия Владимир Путин тази тежка злоупотреба от съветската епоха се появява отново с тревожна сила.

По време на съветския период психиатрията беше широко използвана за неутрализиране на дисиденти – етикетът, използван за политическите противници на комунистическия режим. Те не само бяха задържани, но и подлагани на тежки медикаменти, предназначени да променят начина им на мислене, често с опустошителни последици за психичното им здраве.

Много психиатри сътрудничиха, отчасти защото не можеха да проумеят защо някой би се противопоставил на режим, уж посветен на човешкото благополучие. Така че хората, които са в опозиция на комунистическите режими, често бяха възприемани като размирници, които очевидно са загубили разсъдъка си. Все по-често тези практики стават известни като „наказателна психиатрия“ – психиатрично лечение, използвано като форма на наказание.

Въпреки че подобни злоупотреби вече бяха започнали да се появяват отново при Путин, руската инвазия в Украйна изглежда е ускорила използването на психиатрията като инструмент за заглушаване на критиците на режима. По време на Студената война Западът остро критикуваше Москва за тези практики, но днес почти нищо не се чува за тях – въпреки че използваните сега методи много наподобяват тези от по-ранни десетилетия.

Защо днес има толкова малко протести?
Една от причините е, че днес тези злоупотреби се случват главно извън големи центрове като Москва и Санкт Петербург – особено в отдалечени провинциални градове в европейска и азиатска Русия – и не са насочени към широко известни дисиденти.

В съветско време властите се насочват към видни критици от големи градски центрове, което привлича международното внимание. Сега, въпреки че броят на чуждестранните журналисти в големите руски градове е намалял, те почти напълно липсват в провинцията.

Това позволява на властите да отстраняват опонентите си почти безнаказано, като ги изпращат в психиатрични заведения, където могат да търпят унизително отношение за неопределен период от време. В същото време властите изглеждат внимателни да не прилагат подобни практики в големите метрополии на Русия.

Нещо повече, докато случаите на злоупотреба с психиатрията по съветско време са хиляди, днес тези числа са (все още) значително по-ниски, макар и да се увеличават.

Друга причина за липсата на внимание е, че фокусът на света в момента е доминиран от ужасяващите престъпления, извършени от руските военни в бруталната война срещу Украйна, където цивилните са умишлено нападани.

В резултат на това влошаващият се политически климат в Русия получава далеч по-малко внимание, отколкото заслужава. Дори в организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) – където подобни злоупотреби някога са повече или по-малко стандартна точка от дневния ред – дебатите сега са засенчени от насилието, разгръщащо се на украинското бойно поле.

Друга разлика от съветското време е все по-репресивната правна рамка на Русия, която прави потискането на несъгласието по-лесно от всякога. През 2022 г. руският наказателен кодекс е изменен набързо, за да криминализира „невярна информация“ за армията или действия, считани за дискредитиращи въоръжените сили. Същият наказателен кодекс позволява на съдиите да разпоредят принудителна психиатрична хоспитализация на лица, извършващи „общественоопасни действия“ – определение, което на практика може да бъде удължено за неопределено време.

Онези, които се обявяват срещу руската агресия срещу Украйна, често са обвинявани в подобно поведение и могат да бъдат ограничени с минимална правна процедура. Тъй като съдебната независимост в Русия е престанала да съществува в какъвто и да е смисъл, жертвите на практика нямат защита срещу подобни злоупотреби.

Професионални асоциации като Федерацията за глобална инициатива по психиатрия осъдиха тези развития, но широката общественост до голяма степен не е наясно с унизителните действия, извършени от руските власти.

По-рано тази година вече забранената руска организация за правата на човека „Мемориал“ идентифицира 48 случая, в които са използвани психиатрични мерки за заглушаване на политически опоненти. Всички замесени лица, с изключение на две, са били задържани.

Специалният докладчик на ООН по правата на човека в Русия, българският експерт Мариана Кацарова, съобщи за 51 документирани случая на принудително психиатрично лечение в последното си представяне пред Съвета на ООН по правата на човека през септември тази година. Година по-рано тя вече беше предупредила: „Увеличеното използване на наказателна психиатрия срещу тези които мирно упражняват човешките си права, е тревожна тенденция, тревожно напомняща съветското време.“

По-рано тази година независимата журналистка Мария Пономаренко от Алтайския край в Сибир – вече осъдена на шест години затвор за предполагаемо клевета срещу руските въоръжени сили – беше допълнително подложена на задължително психиатрично лечение. Разбира се, много е вероятно да съществуват още случаи на злоупотреба, но да останат неразкрити.

Автор: д-р Ари Блоуд

CNE NEWS