Представете си, че започването на взаимоотношения е като да нарисуваш картина. Двамата сами избират каква да бъде тя. Може да бъде графика, но може да бъде и цветна. От друга страна, те също и избират как да я нарисуват. Красивите взаимоотношения не са мит. Те не съществуват единствено по филмите и в романите. Но те могат да бъдат изградени и днес.
Нека вземем един лист хартия и да се опитаме да нарисуваме една ваза. Можем набързо да надраскаме една скица и това да представлява нашата рисунка, но какво стойност ще има тя? От друга страна, можем първо да отделим достатъчно време, за да наблюдаваме тази ваза. По този начин ще можем да видим и придобием по-богата информация за всеки един детайл от нея. За да можем да я нарисуваме автентично, ще ни трябва повече време и старание, отколкото да надраскаме само една скица.
Какво правят днес хората? В този забързан живот сме свикнали да правим много неща набързо – да се храним, да се обличаме, да се къпем, да бързаме за работа. Много често започваме едни взаимоотношения (например мъж с жена) и сякаш подсъзнателно искаме да развием набързо и тях. Има двойки, които с бързи темпове навлизат в сферата на интимността. Сякаш физическата близост е първото нещо, което трябва да постигнат. С други думи: „Хайде набързо да нарисуваме тази рисунка, и двамата знаем как трябва да изглежда”.
Но каквито и цветове да използват, няма пряк път за постигането на истинската красота. Днес хората не отделят време да обмислят целите, които искат да постигнат във взаимоотношенията си, те не отделят време, за да изкопаят дълбока яма, за да поставят по-твърда основа там. Хвърлят семената на своите взаимоотношения по повърхността на почвата и очакват те да развият дълбоки корени. Това няма как да се случи, ако човек не осъзнае, че за истинските и стабилните взаимоотношения няма възможност за телепортиране.
Много хора се качват на реактивни самолети и от едно кратко приятелство направо навлизат в интимността. После казват, че любовта много бързо отлитала. Как да разбереш какво е любовта, ако ти въобще не отделяш време, за да намериш нейната същност и красота?
Искаш да постоиш къща на пясък с очакването бурите на живота да не я разрушат? Това няма как да се случи.
Искаш набързо да засадиш нивите с очакването веднага да получиш изобилна жетва? И това няма как да се случи.
„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му” (Екл. 3:11).
Ние засаждаме едно дърво (започваме едни взаимоотношения), но за да го отгледаме, ни е нужно време и старание. Тогава човек разбира, че колкото повече цени и се грижи за това, което е засадил, толкова повече и плодове ще събере от него един ден. Но много хора искат всичко да стане сега и веднага.
„Той [Бог] е направил всяко нещо хубаво на времето му” (Екл. 3:11).
Подготвям се да нарисувам една картина. Вече съм решил каква искам да бъде. Не искам да бъде обикновена или пък в нея да присъстват по-тъмни тонове. Не искам тя да носи тъжни чувства на всеки, които я погледне. Искам тя да бъде цветна. Искам в нея хората да откриват нюансите на истинската красота. Искам тя да остави отпечатък в съзнанието им. Да, вярно е, много хора не вярват, че може да бъде нарисувана такава картина, но аз не искам да се съгласявам с тях.
Затова решавам да използвам цвета на доверието, с който да й донеса мир. Но също така искам и да използвам цвета на верността, с който да поддържам усмивката на лицето й. Подготвил съм си и други цветове, като истината, любовта, искреността, чистотата, добротата, святостта, търпението, вярата. В цялата тази гама от цветове аз виждам всичко нужно, за да сътворя красотата.
Разбирате ли, че красотата може да бъде постигната само от онзи, който може да си я представи? Онзи, който вярва, че тя съществува. Ето това са едни от причините, поради които хората днес нямат стабилни взаимоотношения. Не знаят какви цветове да използват, не могат да си представят картината, която искат да нарисуват, и не вярват, че ще се справят. Как тогава можеш да сътвориш красотата в тези взаимоотношения? Как да нарисуваш тази картина?
Може би сега е време да се замислим колко пъти сме използвали гумата, за да изтриваме кривите линии и извивки, защото просто не сме били внимателни, докато рисуваме. Или колко пъти сме използвали погрешните цветове за различните фигури и после сме се чудили защо тази картина има такова излъчване?
Днес много хора използват черните тонове на лъжата, лицемерието, апатията, гнева, омразата, егоизма и после се чудят защо тяхната картина (взаимоотношения) изглежда по този начин. Всеки изкусен художник, преди да нарисува своето произведение, решава какво да бъде то и какви цветове да използва.
В бързо развиващите се взаимоотношения на човек не му остава време за вземане на правилни и обмислени решения. Тогава идва ред на кривите линии (грешките) и той започва да използва гумата (извиненията), с която иска да поправи стореното. Но гумата винаги оставя своите следи там, където е използвана. Да, не могат да съществуват перфектни взаимоотношения, но могат да съществуват такива, в които човек да рисува по-бавно и внимателно, за да избегне честата употреба на гумата.
Всичко това, което съм написал досега, не би имало такава стойност, ако не спомена и за Този, Който вдъхновява всяка една красива картина. Хората днес искат да рисуват своите взаимоотношения без копнеж, който идва от истинския Творец. Но как може човек да постигне красотата, ако не е вдъхновен от Този, Който я е създал? Как може човек да създаде шедьовър, ако в него не участва Бог? Това са въпроси, над които ние трябва да помислим, преди да решим да създадем една картина.
И в крайна сметка каква картина искаме да нарисуваме? Какви взаимоотношения искаме да развием един ден? Готови ли сме да открием и постигнем истинската красота, за да направим живота на един човек щастлив?