„След известно време Йоас реши да възстанови Господния дом. Той събра свещениците и левитите и им каза: „Отидете в градовете на Юда и съберете от целия Израил годишния данък за поправката на дома на вашия Бог. Направете го веднага!“ Но левитите не предприеха действия незабавно. Затова царят повика първосвещеника Йодай и го попита: „Защо не изискахте от левитите да донесат от Юда и Йерусалим данъка, определен от Моисей, Господния служител, и от израилското общество за скинията на свидетелството?““
2 Летописи 24:4-6
Голяма част от лидерството е свързана със стремежа към „възстановяване“. Животът, взаимоотношенията и дори служението имат естествена склонност към упадък. Необходими са постоянни, целенасочени усилия, ресурси и време, за да се постигне възстановяване и да се поддържа „животът“.
Водачите обаче не могат сами да възстановят всичко, което се нуждае от поправка. А и това не е единствената задача на лидерството. Лидерството се състои в делегиране на задачи и овластяване на другите около определено призвание, цел и визия, насочени към възстановяване.
Проблемът е, че хората си остават хора. Това означава, че дори когато са дадени ясни инструкции и е представена вдъхновяваща визия, често това не е достатъчно. Налага се да проследяваме изпълнението, а понякога и директно да обсъждаме липсата на напредък, действия и резултати. Трябва да намираме начини да мотивираме другите и да им напомняме за техните задачи, отговорности и библейски повели, без самите ние да се обезсърчаваме.
Накратко: лидерите постоянно призовават и напомнят на другите да действат сега, а отлагането да оставят за по-късно!
Въпросът за нас тази седмица, в контекста на нашето лидерство, е: пред кого трябва да изискате отчетност или с кого трябва да проследите напредъка?
Къде работата е забавена или не върви, така че се налага да отправите предизвикателство?
Къде другите може би отлагат, така че се налага отново да ги мотивирате за непрестанния труд по възстановяването?
Бен Фоли
Президент, Serve Now


