За миг се обръщам назад и си спомням за детството. В ума ми изплуват различни моменти. От времето, когато играех в пясъчника със замъците, които строях, до мачовете и игрите на фунийки. Имаше толкова тръпка и живот във всичко това. Прибирах се в дома си изцапан или с драскотина от някоя игра, но това не можеше да се сравни с изживяването, което имах. Детството ми беше необикновено. Вчера се загледах в две момчета – 6–7-годишни, които бяха взели две пръчки и се правеха на войници. Днес това е рядкост, понеже децата се интересуват повече от компютърните игри, отколкото от играта на гоненка, „сляпа баба” или жоменка. За да разберем тази огромна промяна, трябва и да погледнем към причините за нея.

Само за малко повече от едно десетилетие техниката и технологиите за комуникация са се развили и нараснали драстично. Преди време момчетата се хвалехме с интересните тръби за фунийки, които си бяхме направили, а днес – с мощните компютри или телефони, които имаме. Разликата е огромна.

Какво стимулира едно дете да играе компютърни игри? Преди да си отговорим на този въпрос, трябва да помислим върху един друг: каква е целта на всяка една игра? Причините да се играе една игра не е само удоволствието, което изпитва човек по време на нея, а целта – да спечелиш. Няма никакъв смисъл от футбола, ако никой не печели, по същия начин няма никакъв смисъл от която и да е игра, ако тя не довежда до печалба на нито един.

Човекът се стреми да печели и този стремеж е основан на желанието да бъде оценен. Никой нормален човек не играе игра с желанието да я загуби, понеже това предполага да донесе удоволствие и печалба на другия, който я е спечелил, а загуба на самия себе си.

Компютърните игри носят известна сигурност в тези, които ги играят. Човек не може да бъде физически наранен, както ако играе футбол и го ударят силно с топката. От друга страна, носи анонимност или скриване на личността пред останалите играчи. По този начин човек се насочва към целта за печалба или себедоказване, без да има външни фактори, които да му влияят. „Силният печели, слабият губи” също е налице. На някои хора, за да станат добри в дадена игра, им е нужно повече време. Интересен е фактът, че те инвестират голяма част от своите ментални способности, за да станат силни, печеливши, водачи пред останалите. Удоволствието да бъдеш най-добър в дадено нещо е един от най-силните стимули за човека. За да се поддържа някакво ниво на успех, е нужна постоянна практика и впоследствие това се превръща в зависимост. Но тук е налице и проблемът с комуникацията. Компютърните игри отделят човек от обществото. Те, от една страна, го довеждат до една илюзорна сигурност, но от друга, го десоциализират от останалите хора. Вследствие на това подобни индивиди имат проблеми с комуникацията и намирането на своето място в обществото. Понеже те са самоизградили свой нереален свят, който е свързан с виртуални и психологични преживявания на личността. От цялата тази психография на играча можем да стигнем до следните заключения. Човек в своето развитие свързва живота си с различни желания – за сигурност, за себедоказване и успех, за емоционално удовлетворение. Компютърните игри имат способността да доведат личността до частично задоволяване на определени потребности, но по никакъв начин не спомагат за неговото развитие. За да докажем тази истина, е нужно само да погледнем 20 години назад и да видим, че човек е имал способността да се изгражда и без намесата на компютърни игри.

„Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (І Кор. 6:12). Грях ли са всъщност компютърните игри? За да бъдем обективни, трябва да разграничим, че има разлика от една до друга игра. Има такива, в които централната идея е „да убиваш лошите“. Например една от най-разпространените игри – Counter Strike („Отвръщам на удара” или „Ответен удар”), е съсредоточена върху убиването на противника. Най-често тя се играе в мрежата на интернет, където различни играчи се разделят на два отбора – полицаи и терористи. Целта на тази игра е взаимна елиминация, като победител е по-добрият отбор. Не само от наблюдение, но и от личен опит мога да заключа, че тази игра е предпоставка за развиваща се агресия. Но има игри, в които не са наблюдава такъв елемент, които са изцяло логически и предизвикват човека да мисли. Когато една игра се превърне в зависимост, в смисъл че човек има постоянно желание да я играе и мисли за нея, тя се превръща и в благоприятна почва за различни отклонения в развитието на личността, например изолираността, липсата на комуникация, задоволяване на празнотата и чувството за самота чрез компютърни игри. Днес можем да наблюдаваме, че много хора в зряла възраст търсят разтоварване от своите проблеми или бягство от реалността точно по този начин. Но е добре да кажем, че те се явяват само като болкоуспокояващо за проблемите и не довеждат до тяхното решение.

Да, компютърните игри са един вид удоволствие за определени хора, но е добре и да се замислим какви потребности те задоволяват? Как би изглеждал животът на един геймър без любимата му игра?

Днес живеят християни, които имат проблем с това. Тяхното оправдание се гради върху факта, че никъде в Библията не е записано да не се играят подобен тип игри. Но тук стигаме до въпроса, как компютърните игри влияят на приоритетите на човека. Когато подобен тип игри са причината за изместването на фокуса от Бог и изпълняването на нормалните всекидневни дейности, то те се превръщат в проблем на личността. Какво място те заемат от времето и силите на един човек? Когато си отговорим на този въпрос, можем и да разберем дали играенето на компютърни игри е станало начин на живот и зависимост. А всеки един от нас знае, че всяка една зависимост е грях, понеже тя не предразполага човек да е напълно зависим от Бога.

Дали един човек да играе игри, или не, е въпрос на личен избор. Всеки трябва сам да реши кое да бъде част от неговия живот.