Втора част
Днес все по-голям е броят на младите хора, които страдат от някакъв вид психични разстройства вследствие на сексуален контакт преди брака, като например депресия, паническо разстройство, социална фобия, хипохондрия. Не смятам, че е нужно да обяснявам какви са симптомите за тези разстройва. Но смея да твърдя, че те могат да имат и сексуален характер.
Страховата невроза е една от най-разпространените заболявания. 1,5 % от населението страда от нея, като най-често се среща при хора от 25- до 40-годишна възраст. Факторите за нея могат да бъдат разнообразни и строго индивидуални. Една от тях обаче може да бъде извънбрачният секс. Затова не трябва да се учудваме, че има хора, които изпитват страх от полово общуване поради болезнено за тях преживяване. Сексуалният контакт е най-интимното взаимоотношение, което може да има човек с друг човек. Точно то може да остави най-трайни спомени в човешката душа. Днес можем да чуем млади хора да изпитват негативно отношение, че дори и отвращение от темата за секса. По всичко личи, че дадени преживявания или натрапчиви мисли са изградили един изкривен образ в тяхното съзнание.
Друга последица може да бъде фригидността. Това е сексуална аномалия, изразяваща се в сексуална апатия и липса на желание за секс. Тя се среща много по-често при жените, отколкото при мъжете. Съвременните проучвания показват, че фригидните жени са около 18–20%. Естествено, причините могат да бъдат различни, но една от тях може да са извънбрачните сексуални взаимоотношения.
Чувството за празнота, че в даден момент човек е дал нещо много ценно за него на някого, който всъщност не го е обичал истински. Усещането, че е бил използван като предмет.
Чувството за срам кара Аза да надникне във вътрешния си свят поради предизвиканите негативни оценки на другия за него или на самия себе си. Тази оценка може да го засегне дълбоко и да предизвика душевно затваряне и несигурност в собствените възможности. Срамът срива самочувствието на човек и уронва престижа му в очите на другите. Следствие на което може да бъде чувството за малоценност, а от друга страна – страхът, че в даден момент ще трябва да признае на своя брачен партньор, че не е девствен.
Чувството за вина е друга последица. То и срамът се преплитат, но между тях има някои фини разлики. Вината е свързана с нашите постъпки, поведение или мисли. Срамът ни казва, че сме лоши, а вината – че е лошо онова, което сме направили. Вината до голяма степен е свързана със съвестта на човека, която започва да му напомня това, което той е сторил.
Омраза към противоположния пол също може да бъде последица. Тя има силата да изиграе отрицателна роля в бъдещото общуване, възприемане и отношение към другия пол. Много често омразата е насочена не само към обекта на интимността, но също и към цялото съсловие на противоположния пол.
Сексуалните взаимоотношения преди брака могат да имат сериозни последици и за самият брак. Това, което младите хора не разбират, е, че такива интимни преживявания играят важна роля върху цялата им личност. Образите, чувствата, думите, които се запечатват в съзнанието, се явяват като белези, които постоянно ги следват и които влияят на техния поглед върху живота.
Чувството за болка също може да бъде резултат от сексуалното общуване, за което говорим. В такъв случай човек може да се чувства наранен, предаден, излъган, употребен като играчка, отхвърлен, намразен. Всичко това може да съдейства за появата на една вътрешна тъга към изгубената девственост.
Пристрастяването към секса също може да бъде една от сериозните последици. Това може да бъде изразено чрез постоянни сексуални желания, които вземат контрол над личността и тя бива водена от тях, а не от свободната воля и убеждения на човека. Порнографията и самозадоволяване също намират място като инструменти за пресъздаване на самият сексуален акт.
Трябва да изясним, че всички тези последици, които споменахме, много често се срещат комплексно, т.е. не е само една от тях, която преживява човек. На въпросът, дали е възможно да няма никакви последици от извънбрачния секс, отговорът е само един – не е възможно!
„Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло“ (І Кор. 6:18).
Всеки един от нас трябва да е наясно, че грехът носи след себе си смърт, а Христос на кръста умря за греховете на цялото човечество. Затова и ап. Павел развива темата за извънбрачния секс, като поучава, че за да може човек да избяга от изкушението, е добре всеки мъж да има своята жена и всяка жена – своя мъж, т.е. да се ожени и създаде семейство.
„Да кажеш, че пациентът започва да се възстановява след операция от апандисит, е едно; но когато кракът му е бил отрязан, е съвсем друго… Едва ли ще има момент, в който да го забрави. Къпане, обличане, сядане и ставане – всичко вече ще бъде различно. Целият му начин на живот ще се промени… В момента се уча да вървя с патерици. Може би по-късно ще ми сложат дървен крак, Но никога повече няма да бъда двуног“ (К. С. Луис).
Когато цитирам тези думи, не искам някой да си помисли, че Бог не може да изцели душата на човек, който е имал сексуални взаимоотношения извън брака и преживява последиците от тях. Това, над което искам да наблегна, е, че много пъти изцеляването продължава дълъг период от време. Тези травми на душата не са драскотини от убождане, те са много по-дълбоки и често трудно забравящи се.
Бог е създал секса да се развива в рамките на брака, като най-интимен момент от любовта на двама души. Когато човек сам реши да наруши този установен от Бога ред в живота си, той не само че съгрешава, но сам вреди и на себе си. Резултатите могат да се пренесат дори и в самия брак.
Всеки един човек е отговорен за думите и действията си. Невежеството е един от най-големите врагове на човечеството. Неговата сила е разрушила много личности и семейства. Сега вече, запознати с тази информация, можем много по-ясно да разберем, че нарушаването на Божите заповеди винаги носи след себе си последствия.
„Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето…“ (Екл. 3:1).