Когато си мисля за тези двама дългогодишни мои приятели – Диана и Жоржан, се сещам за дъгата… Пъстроцветната дъга, която изгрява в живота ни като нова надежда и радост след много изпитания!

Диана, която неотдавна стана на 85 години, е удивително жизнена за възрастта си, никога не сме я чували да се оплаква, а в битките търси упование в Бога! Приятелите знаят Жоржан с неизменната му усмивка и цигулка, прославяща Господа – има златни и платинени плочи за госпъл музика.

Уважаеми читатели, реших да споделя всичко това с вас, защото понякога имаме толкова болка и тежест във всекидневието. Но нека никога не забравяме, че ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС действа по Неговия невероятен начин и носи бремето на нашите грижи. Това го знаем добре – всичко е от Него, чрез Него и за Него! Той е, Който поставя братя и сестри, приятели и близки на пътя ни, за да го извървим докрай… Всички правим грешки, всички имаме изпитания, но има хора, които с цялостното си присъствие ни насърчават. Както казва Словото, нека се поощряваме към любов и добри дела!

Един мисионер бе казал: „Имаме цяла вечност да разказваме за победите, спечелени за Христа, но само няколко часа преди залеза да ги спечелим“. В тези часове, преди залеза, те събират класове – човешки души, в България и САЩ, където Жоржан живее вече близо 40 години, както и в Израел, Англия и други страни. Посветих им стихотворението „Слънца портокали“ за прослава на Господа и след тяхното дългогодишно служение не само като хвалители, но и за работата им с хора в неравностойно положение, сираци, с млади семейства и много служители.

Слънца портокали

Улучих с харпун хоризонта,
за да бликне изгревът от него…

Всеки ден в нас се разбиват вълните
на нови и стари, на толкова митове.
Слънца портокали към нас се търкалят,
а мене боли ме и нощем, и заран.
Добре, че ви имам, приятели,
заедно с мене и вие дочакахте
след мигове, лумнали от мисли и спомени,
една надежда – като небето огромна е…

Надеждата е като дъга –
минете под нея!
Благодатта е като дъга –
минете под нея!
Разпуква във различни цветове –
на вашата Божия любов,
на вашата Божия музика,
на вашия Божий шалом!

Във вас ноти рисуват картини,
красотата реди се във рими!
След пороя от трагедии в нечии животи
вие казвате на наранените:
Бог изцежда миро върху сърцата ви…
Благодатта е като дъга –
минете под нея!

За Диана важат стиховете от Исая 40:28–31: „Тези, които чакат Господа, ще се издигат с крила като орел, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“.

Нейната професия е монументална керамика за екстериор и интериор. Спомням си преди време, когато правих интервю с нея за нашето християнско телевизионно предаване на Студио 865, тя показа много от нейните творби. Още от 5-годишен е записала Жоржан да свири на цигулка. Това е дало голям тласък на музикалната му кариера – по време на комунизма Жоржан заедно с Александър Петрунов и други музиканти основават първия рок състав у нас – „Сребърните гривни“. В него Жоржан свири на барабаните. Той завършва Консерваторията, специалност „Ударни инструменти”, но приемният изпит е бил на пиано, ксилофон и флейта. Допълнително, освен тези 5 инструмента, заедно с цигулката усъвършенства и китарата.

След като имигрира в САЩ, Жоржан става християнин. Няма да забравя интервюто с него за нашето християнско предаване преди години, когато го попитах за пътя му до Бога. Тогава той развълнуван разказа как в търсенето си е отишъл да се моли на хълма до Холивуд, видял е прободените ръце на Исус Христос… И се е оставил те да го водят през целия му живот! За тези близо 40 години във вярата Жоржан е композирал много християнски песни. Мнозина навярно помнят участието му в мащабна евангелизация на Били Греъм през 1995 г. в много държави – „Времето е сега“. Към нея се присъединиха чрез сателитно излъчване в НДК и хиляди български вярващи. Тогава Жоржан участва със силното си свидетелство и запомняща се авторска песен Forgiven („Простен“).

С неизменната си цигулка и ентусиазъм той изнесе множество концерти в България и запали млади и стари с нова сила за Бога. В периода 1993–1997 г. заедно с него организирахме няколко пресконференции за светски медии – период, в който много колеги не бяха с добро отношение към евангелските църкви и ги мислеха за секти. Подготвяхме и материали от историята, а Жоржан неизменно разказваше своето свидетелство и свиреше на колегите със същата цигулка… Тогава имаше пробиви в големи светски медии с положителни интервюта и репортажи. Днес, след пост и молитва на хиляди евангелски вярващи в родната ни България, когато контактите ни с православни и католици са разширени, когато има повишен интерес към Божието Слово сред политици, медии, университетски среди, лекари, училища, хора на изкуството, спортисти и други, Жоржан и Диана също се радват на плодовете на труда си.

През февруари т.г. нашият брат отново дойде в София със съпругата си Уини, за да представи старогръцко-българския дословен превод на Новия завет и старогръцко-българския речник на Новия завет. Тези две книги са спонсорирани от него и мисионерски организации от САЩ. В интервю с Радостина Миланова за предаването „Християнството” тогава той сподели, че заедно с Уини работят с хора в неравностойно положение. Но също и с млади семейства – желанието му е да инвестира в тях като духовен баща, защото вярва, че от младите започва ново съживление в България!

Диана не се уморява да посреща гости – може би това е една от причините да е така жизнена. Друга причина е работата й със сираците – от 1990 г. близо 16 години тя раздава помощи на сираци, които Жоржан изпращаше заедно с християнски църкви от САЩ. Домът й е украсен с много снимки, които тя сама е направила от България и САЩ. Може да се види оригинална снимка на Жоржан, Уини и дъщеря им Яна, когато е на 13 години. Сега Яна е 27-годишна, омъжена, с две малки деца.

Докато вечеряхме на рождения й ден, наблюдавах как Диана на тази достолепна възраст приема поздрави по скайпа. Отново си спомних за думите на мисионера: „Имаме цяла вечност да разказваме за победите, спечелени за Христа, но само няколко часа преди залеза да ги спечелим“. Диана уповава на Бог да й помага. Не пропусна да участва и в мисионерския лагер това лято, което Жоржан и п-р Жоро Пенчев организираха в с. Брестница.

Нека не забравяме този малък пример на посветен християнски живот, който нашата сестра ни дава с много Христова любов! На вас, уважаеми читатели, Диана пожелава да посетите Ерусалим със светите библейски места. Както тя се изразява, града, където Господ Исус Христос ще дойде един ден и като праведният Съдия! Неслучайно поставките й за храна на трапезата са от Израел и река Йордан, където е взела водно кръщение… Специално за читателите на „Евангелски вестник” Диана, Жоржан и Уини изпращат поздрав с техен любим стих от Филипяни 4:13: „За всичко имам сила чрез Този, Който ме подкрепя!“

Снимка:

Иванета Раданова: „За мен Диана Боева е олицетворение на добре работещ часовников механизъм. Времето, в което мога да общувам с нея, винаги е особено благословено. Удивявам се на нейния усет за пълноценно използване на всеки миг по най-подходящ начин. Леля Диана е заобиколена с широк кръг приятели, много различни едни от други. Нейното невероятно чувство за хумор радва и създава прекрасно настроение у всеки, който се е докоснал до него. Благословена е от Бог с дарбата да се грижи за хората, да създава уют, независимо дали е в собствения си дом, или някъде другаде. Бих искала да й пожелая да продължава да сияе с багрите на пъстроцветната дъга навсякъде, където е”.