Всеки един нормален човек в своя живот копнее да живее по най-добрия начин. Различните хора имат и различна представа за доброто. За някои най-добър живот би бил, ако могат да сбъднат американската мечта, други търсят тихо място, където да отгледат децата си и изживеят старините си, има и такива, които виждат най-доброто в печеленето на пари.
В целия този стремеж към по-добър живот е лесно човек да се изпълни с негативизъм – нужно е само да си пусне телевизора и да изгледа вечерната емисия новини. Има толкова малко добри новини, които чуваме. Всички можем да забележим, че светът с всяка изминала година става по-лош. Копнежът за по-добър живот предизвиква хората да търсят спасение от лошите условия около тях. По-добра работа в някоя по-развита страна, живот сред по-добри хора.
Замислям се върху всичко това и си задавам следния въпрос: ние, християните, не трябва ли да имаме по-различен начин на мислене? В цялото това търсене на по-добър живот никъде не откриваме Бог. Сякаш човек се е вкопчил в своите планове, амбиции и със своята си сила иска да постигне НАЙ-ДОБРОТО. Има хора, които никога не са чували, че Бог е добър, може би причината е, че те въобще не вярват в Него. Но Библията ни говори, че делата Му са добри.
„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Яков 1:17).
Как всъщност разбираме тези думи: всяко добро и всеки съвършен дар са от Него? Можем ли ние, хората, да постигнем нещо добро без участието на Бог? Като Създател на всички хора Той разкрива Своята доброта чрез грижата Си за всички.
Един от най-големите проблеми на нас, човеците, е, че ние си мислим, че знаем кое е най-доброто за нас, затова и се стремим към него с всички сили. Много често оставаме излъгани поради своите илюзии, след като разберем, че всъщност това не е никак добро за нас. Но защо постъпваме така? Може би защото забравяме, че Бог знае от какво се нуждаем.
При Христос дойде един баща, който доведе обладаното си от нечист дух дете. Той искаше най-доброто за детето си – да бъде освободено. „А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва“ (Марк 9:23). Как можем да разберем тези думи в нашия контекст? Може би по следния начин: ако можем, да повярваме, че Бог има силата да направи най-доброто за нас. Но този свят постоянно ни нашепва, че човек трябва да разчита само на себе си, ако спечели нещо, да бъде егоист, да не очаква нищо добро от никого и т.н.
Въпросът е вярваме ли, че Бог има най-доброто за нас? Този баща, стоящ пред Исус, осъзнаваше, че не му стига вяра, и затова извика пред всички: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“ (Марк 9:24).
Причината да вземем кормилото на живота си в свои ръце и независимо че сме християни, да напрегнем цялата си сила към това, което си мислим, че е най-доброто, почти винаги е нашето неверие. Как да вярваш в Един добър Бог, ако лошите мисли са превзели ума ти? Осъзнаваме ли ние, че Божието желание да ни подари най-доброто не се е променило? То не се влияе от настроението на Бог, понеже Той не е зависим от емоции, нито от обстоятелства, нито от някаква външна сила или намеса. Тогава, след като знаем това, защо все нещо ни липсва в живота? Може би защото Неговото най-добро не отговаря на нашите представи. Може би защото сме спрели да вярваме, че Той има най-доброто за нас, или се мислим за прекалено грешни хора за подобен подарък. Има и друга възможност и тя е да сме оставили своята надежда в Бог и да сме я заменили с кратковременни трепети. Желания, с които да прегърнем греха, а той да погуби лека-полека всичко добро за нас.
Бог има най-доброто за нас. Той винаги го е имал, но въпросът е дали ние го искаме. Защото, за да получим Неговото най-добро, ще ни коства да се откажем от всичко, което е нашето най-добро.
Светът може да става по-лош, хората може да се променят, но това не означава, че добрият Бог е променил Своя добър план за нашия живот.
„И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!“ (Матей 7:11)