Хората бяха развълнувани от пристигането на Христос в Ерусалим. Те се бяха подготвили с палмови клонки, дори постилаха дрехите си на земята. Бяха виждали Неговите дела и слушали думите Му. Радваха се и велегласно славеха Бог: „Благословен Царят, Който иде в Господното име! Мир на небето и слава във висините!“ (Лука 19:38) Изглежда, тази радост беше кратковременна, защото само няколко дни след това викаха: „Разпни го!“
Ние, вярващите, също очакваме пристигането на Христос. Защото Самият Той е обещал, че ще дойде втори път. „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойде и ще ви взема при Себе Си, тъй щото, гдето съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:3).
Нормално е днес да си зададем няколко въпроса. Готови ли сме ние за Неговото второ идване? Как ще Го посрещнем? Ще бъдем ли подготвени, или изненадани? Докато живеем в такива трудни и последни времена, ние не можем да не се питаме всичко това. Сякаш времето е наистина много близо. Някои хора се надяват Исус да се забави, защото има нещо по-важно за тях от пришествието Му. Други въобще не мислят в тази насока. Има и трети, които, въпреки че знаят обещанието Му, живеят както си искат. Но какво се случва с нас? Към кои можем да се определим или ние не сме част от тези групи?
Да очакваш пришествието Му, не означава да се затвориш в изолация. Далече от всичко, което може да те изкуши и разколебае. Нито пък фанатично, постоянно да повтаряш: „Чакам Те, Господи“. Очакващите Христос са хора, изпълнени с надежда. Те знаят и вярват, че думите Му ще се изпълнят. От друга страна, това са хора, които всеки ден се стремят да живеят угодно на Бог. Изпълнени с любов и боязън към Него. Те не парадират със своята духовност, защото не смятат, че има с какво да се похвалят. Осъзнават своята нужда от промяна и всеки ден се молят и се стремят към нея. Това не са странни хора, а по-скоро посветени християни, които разбират, че Господ Исус ще дойде за „църква славна, без петно или бръчка, или нещо друго такова, но да бъде свята и непорочна“ (Еф. 5:27). Това е тяхната най-висша цел – да бъдат част от тази Христова невяста.
На Цветница можем да си припомним радостта на хората, които посрещаха Христос. Къде е нашата радост днес, след като ние също се подготвяме да Го посрещнем, за да бъдем винаги с Него (І Сол. 4:17)? Има ли нещо, което ни е отнело тази радост? Понякога ние гледаме толкова черногледо на живота, сякаш няма нищо, за което да се зарадваме. Може би трябва по-често да си напомняме, че колкото и трудно да живеем, то нашето спасение е много близо. Той няма да дойде, възседнал осле, и ние няма да постиламе дрехите си пред Него. Ще слезе от небето, търсещ сърца, пълни с вяра и любов към Него.
Какво можем да направим днес? Може би трябва отново да се замислим какво е нашето духовно състояние. Има ли нещо в животът ни, което ще ни възпре, когато Той дойде за Църквата Си? Дали има някакъв грях, порок, или сме допуснали земните грижи да ни пренатоварят? Как ще ни завари Христос, когато дойде отново? Колкото и трудни да ни се струват тези въпроси, те са много актуални днес.
Господ Исус Христос идва много скоро, ще Го посрещнем ли така, както Той очаква?
„Оня, Който свидетелства за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!“ (Откр. 22:20)