Много често получаваме по фейсбук, имейл или други начини призиви за молитва и покаяние, общоцърковни, общонародни, общодържавни … и др. Наистина трябва да се молим за семействата, народа и управниците ни.

Този пост има за цел да споделя с вас какво научих от всичко това, а именно, само ако правим нещата (молитвите, покаянията и споделянето на вярата) заради Исус, нашите начинания ще имат резултат, който прославя Бог.

Да, ние знаем това, на теория. Знаем, че човешки думи сами по себе си не могат да променят човешки сърца. Знаем, че не можем да накараме някой да почувства вина заради греха си, нито пък можем да спасим една едничка душа. Всички знаем, че България има крещяща нужда от морална и духовно обновление преди да е станало прекалено късно, и знаем, че само Исус може да доведе до такова преобразяване държавата ни.

Но едно нещо често пропускаме – ако искаме да бъдем използвани от Духа като катализатори на такова, буквално съживление в страната ни, ние трябва да прославяме Исус, а не нашите програми, църкви или водачи.Ако ще довеждаме, а не водим хора, то ние трябва да ги довеждаме до Исус, а не при нас, видиш ли, че само ние знаем Истината и сме най-прави. И истината е, че на невярващите много не ги притеснява това, че има различни християнски деноминации – Православни, Католици и Протестанти със всичките им подразделения, това, което ги дразни и притеснява е, че всяка една от тях тръби, че е правата, а другите грешат. Наистина, трябва да свалим фокуса си от нас, и да го насочим към Исус.

Много е важно да се научим по един интелигентен (да, интелигентен, вижте Павел как е благовествал в ДА) начин така да направим, че Царят на Царете да бъде във всяка ситуация и всеки разговор, като централната фигура. Всяка църква трябва да има една единствена цел – хората, които са там, да изпитат силата на Христос. Всяка проповед трябва да има тази цел – да доведе хората до Исус. Всичко, което правим трябва да има една цел, да доведе хората по-близо до Исус, а не до нашата църква или нашият свещеник/пастор.

Като християни трябва да осъзнаем, че Христос работи и действа много преди нас. Сам Той е „Истинската Светлина, която осветява всеки човек.“ (Йоан 1:9) На Петдесетница Неговият Дух се изля на “на всяка твар” (ДА 2:17) Преди да бъде разпънат, сам Той обеща, че “когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” (Йоан 12:32) Често си мислим, че тези думи на Спасителя означават, че трябва да „издигаме“ или прославяме Исус, което да, трябва да правим, но често забравяме следващият стих, който обяснява какво иска да каже Исус с тези думи „като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.“ (ст. 33) Когато Исус бе разпънат, той бе буквално „издигнат от земята“, и от този момент на сам, Той работи, като „привлича всички при Себе Си.“

Исус привлича чрез нас, само когато Го издигаме (спомнете си Йоан 12:32). Той е магнита за всеки метал, истинският север за всеки компас, Той е Божия отговор на всяка нужда, Той е успокоението за всяка болка, надеждата за всяка тъга. Ние трябва да издигаме Исус, понеже, заради Неговата светлина, ние виждаме светлина, заради Неговата любов, ние знаем какво е да сме обичани, заради Неговият мир ние знаем какво е мир, заради Неговата прошка, ние знаем какво е да ни е простено.

Исус привлича души при себе си, когато Го издигнем. Има много свидетелства на хора, които споделят, че са станали последователи на Христос, заради това, което са видели, че други християни имат, а те го нямат. Ако аз ще прославям Исус, а не себе си, то аз трябва наистина да Го почитам като мой Цар, а аз да се държа като Негов слуга, трябва да сляза от царският Му престол и да се подчиня на Неговата воля и тогава, и само тогава, други ще бъдат привлечени към Христос, Който живее в мен и е издигнат чрез начина ми на живот.