В 81 държави по света от общо 196 няма религиозна свобода. Това е един от най- важните и драматични акценти от доклада на благотворителната асоциация „Помощ за страдащата църква”, в който се говори за „намаляваща религиозна свобода”. Според доклада, в 20 държави липсва на практика свободното изповядване на собствената вяра, като 14 от тях са мюсюлмански. Сред най-преследваните са християнските малцинства. В доклада се отбелязва също, че на Запад религията "все повече граничи с частната сфера”. Увеличават се случаите на антисемитизъм, а много мюсюлмани са преследвани от други мюсюлмани.

Жестокостите, извършени „в името на религията продължават да доминират по международната медийна сцена, се казва в доклада, представен в понеделник в Рим. Много силно е чувството, че тероризмът на религиозна основа не е само широко разпространен, но и се увеличава, а за съжаление настоящия доклад показва валидността на това виждане”. В почти всички страни, "условията на религиозните малцинства се влошава поради утежняваща се ситуация”. Понякога това се дължи на "дискриминация от страна на правния или конституционен ред или е провокирано от религиозна неприязън, свързана често с етнически или племенни напрежения. В такъв случай, дадена религиозна група потиска или дори се опитва да елиминира другите или някоя държава се опитва да ограничи дейността на някоя религиозна група”.

От 196-те анализирани страни в доклада за периода между октомври 2012 и юни 2014, в 116 е регистрирано "обезпокояващо незачитане" на религиозната свобода, или 60%. В географската "карта" на нарушенията на религиозната свобода 20 страни са определени като места с "повишена" степен на нарушения, тоест че религиозната свобода не съществува. В 14 от тях преследванията са на религиозна основа и са свързани с ислямския екстремизъм. Това са Афганистан, Саудитска Арабия, Египет, Иран, Ирак, Либия, Малдивски острови, Нигерия, Пакистан, ЮАР, Сирия, Сомалия, Судан и Йемен”. В други 6 страни религиозното преследване е резултат от авторитарните режими: Азърбайджан, Мианмар, Китай, Северна Корея, Еритрея и Узбекистан. В доклада се подчертава, че и в списъка на САЩ, в който са регистрирани сериозни нарушения на религиозната свобода, мюсюлманските страни са мнозинство.

Тази година докладът съдържа степени на базата на нарушенията на религиозната свобода: повишена, средна, обезпокоителна и лека. Азия се утвърждава като континент в който религиозната свобода е най-много нарушавана. В страни в които една религия се изповядва от мнозинството, се забелязва увеличаване на фундаментализма, не само ислямския, а и будисткия. В Африка, най-обезпокояващата тенденция за последните две години е безспорно нарастващия ислямски фундаментализъм, стимулиран от групи като Ал Кайда, Боко Харам и Шабааб.

Държавите, в които картината не е положителна са Куба, Арабските Емирства, Иран и Катар, в които процентите на нарушение на религиозните права са класифицирани като „средни” или “завишени”. Докато Тайланд и Зимбабве са класифицирани като страни със “лека” или "много завишена" степен на нарушаване на религиозните права.

Относно християнските малцинства, доклада подчертава, че те "остават най-преследваната общност в света, отчасти поради тяхната широка географска разпространеност и относително големия им брой. Въпреки това, също и мюсюлмани са преследвани или дискриминирани от други мюсюлмани и политически режими”.

Религиозната свобода е в упадък и в Северна Европа и страни като Дания, Франция, Холандия, Англия, Швеция и Норвегия попадат в списъка на “нарушителите на религиозната свобода”. В западните страни религиозното напрежение се увеличава поради “агресивния атеизъм” и “либералния секуларизъм”. Някои тенденции предизвикват безпокойство, особено онези, свързани с темите за религиозните училища, хомосексуалните бракове и евтаназията. “Въпреки, че общественото мнение смята, че вярващите трябва свободно да изповядват и практикуват своята вяра, консенсусът за изявата на вярата в публичното пространство е много малък", се чете в доклада. Това означава, че “правата на някои групи все повече са потискани от други групи” и “всеки път когато правата за равноправие или правата на хомосексуалните контрастират със съзнанието на вярващите, обикновено първата група надделява”. В доклада се дава пример с Великобритания, където католическите агенциите за осиновяване, които отказват да поверяват деца на хомосексуални двойки, са принудени да променят своите норми или да бъдат закрити. Обстановката се усложнява и от религиозната неграмотност на западните политици и на международните медии", завършва доклада на "Помощ за Страдащата Църква".

Източник: ven.dg.rv