Краят на всяка година е време за равносметка – грешки и правилни избори, предизвикателства и трудности, радости и сълзи. Време за равносметка каква роля даде на Господа в цялата картина. Влезе ли да вечеря Той с теб?

Истински копнея в старата година да оставя грижите и онези неща, които изместват погледа ми Отгоре към земното и да заживея в най-доброто на Господа. Защото Той е верен винаги и ни чака. Да ожулим някой крак, да се полутаме в мрака, за да разберем, че на светло е най-добре.

През новата година повече от всяко друго нещо трябва да осъзнаем нуждата си от главната роля на Господ в картината, защото иначе животът ни би продължил по старому. Може би миналото е комфортно. Но ако мечтаем за „съживлението“, то може би е нужно да оставим миналото и да заживеем в дискомфорта да снишаваш себе си, да омаловажаваш егото, да привдигаш другите, да обичаш тях, както обичаш себе си. Един приятел казва, че щом си говорим за съживление, то означава, че нещо е умряло. Не искам да съм мъртво живееща. Достатъчно други такива има. Копнея да видя тях и нацията си жива чрез живота, който Той ни дава.

„…Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10).

И ако искам да нося живота на света, то трябва да стана от стола в църквата и да занеса светлината – с живот, с дела и с думи. А за да мога да го направя, то е необходимо да постоянствам в общението си с Него, в изучаване на Словото Му, защото тогава ще познавам по-добре сърцето Му. Искам да видя плодовете от това. И в края на 2015 да се радвам не толкова заради личните си успехи, а заради спасени сърца, копнеещи за Господа и присъствието Му.

Предизвиквам те!

Стани от стола!

В тъмнината има нужда от светлина! Бъди светлина!