Едно обикновено посещение при личния педиатър преобръща живота им, когато на 12-годишната им дъщеря е поставена диагнозата – сколиоза (изкривяване на гръбнака). Молят се за изцеление, но изкривяването се влошава с годините. Стига се до момента, когато операцията е неизбежна.

Рано сутринта в деня на операцията, когато страховете са обзели цялото семейство, майката вижда един неотворен пакет от множеството подаръци, получени през последните дни от близки и приятели. Отваря елегантно опакованата кутийка и намира вътре красиви пера и малък свитък цветна хартия. Там са написани следните думи:

Господи, Ти Си Всемощият Бог, Който е наше убежище и закрила. Моля Те, Татко, да покриеш малката Лорън с перата Си и да я пазиш под Своите криле, за да се чувства на сигурно място. Както крилете на майката птица, нека така и сянката на Твоята закрила да бъде над семейството й и да им носи мир и спокойствие.

Една малка бележка, а успява да прехвърли погледа на майката от страховете й към перата – символ на Божите обещания.

Наистина е важно накъде е обърнат погледа ни в трудните моменти. Спомням си думите на Петър и Йоан към куцият човек пред храма:

„А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни“ (Деян.3:4).

Едно преместване на погледа от собствените му нужди към тези, които ще извършат чудото за него само след минути. Едно поглеждане отвъд видимото и обикновеното към невидимото и изключителното.

Ако и ние по-често преместваме очи от земното към божественото, от естественото към свръхестесвеното, от страха към доверието, тогава ще преживяваме удивителната намеса на Божията ръка в нашите затруднения.

Когато ни стане извънредно трудно, просто трябва…

Да спрем.

Да погледнем.

Да насочим погледа си единствено към Христос.

Към Този, Който изцелява, възстановява и освобождава.

Източник: Ден след ден